Треска за лалета

Има навика да рисува през нощта, когато градът спи. В тишината картините му, принудени също да бодърстват, се доверяват на четката, докато им вдъхва живот. За да вижда какво прави обаче, трябва да пали много скъпи свещи и така понякога събужда обитателката на леглото си. Усещането, че го гледа жена, съвсем разбираемо нарушава концентрацията му. Понякога те му шепнат върни се при мен. Друг път се самонаказват, че са се поддали на изкушение. Понякога, най-лошото от всичко, го увещават да им върне почтеността чрез брак. Жени — де да не бяха толкова неустоими. Колко по-просто е да изсмучеш ядката на някоя стрида и да захвърлиш черупката ѝ на пода.

Понякога работи по цяла нощ и заспива на разсъмване. На утринна светлина картината го изненадва, сякаш я е хванал неподготвена. Колко разголена изглежда със суровите си цветове. Трябва да рисува наново някои участъци. Ако някоя жена остане за цялата нощ, по това време вече ще си е тръгнала, измъчвана от гузна съвест. Само истинската му любовница остава — зле нарисувана, изненадана, но отново изцяло отдаваща се на четката му.

Ян става. За първи път няма желание за работа. Крачи напред-назад и обляга глава на камината. Дали София Сандвоорт го отблъсна наистина? Искрен ли беше протестът ѝ? Може би е допуснал ужасна грешка. Не можа да се въздържи; трябваше да я види. По-силно е от него. При първото му посещение беше просто похотливост. София беше предизвикателство, но не непреодолимо. Млада жена, омъжена за надут стар мъж — обикновено всички се поддават накрая. Те са като стока за търгуване, като топ ленен плат, и макар да изпълняват съпружеския си дълг, те не обичат мъжете си истински, как биха могли? Един художник изглежда като романтично предложение и макар да се страхуват от вечни мъки в ада, в крайна сметка се поддават, стига случилото се да не излезе наяве.

Вчера обаче, по време на второто позиране, нещо се случи. Старият мъж бъбреше безспирно… луковици на лалета… Де Хем… Колко са досадни съотечествениците му, когато започнат със словоизлиянията си. Тя седеше там, скромна като самата Мадона в синята си рокля. Изведнъж погледите им се срещнаха с такова съзаклятничество! Лицето ѝ му говореше — радост, гняв. И нещо по-мрачно, нещо, което прободе сърцето му.

Той се изненада от самия себе си. За първи път, откакто има пряк досег с жените, е откровен. Разголен е. София развърза въжетата, стягащи сърцето му, и сега е изцяло неин. Никога преди не се е откривал така пред някого; има нещо сладострастно в усещането, че се е предал. Това е ново усещане за него. По пътя към вкъщи беше минал покрай едно момче, което свиреше на флейта, и музиката беше наляла очите му със сълзи. Какво да прави? Възможно ли е тя да го обича?