Треска за лалета
- Автор: Могак Дебора
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Треска за лалета». Краткое содержание книги:
— Ще ме учите да скицирам ли? — пита момчето.
Ян поклаща глава:
— Ще пиша бележка.
11
Мария
Прислужницата трябва да гледа с едното око тигана, а с другото котката.
Йохан де Брун, 1660
Мария седи до кухненския огън и скубе патица. Стиснала я е между бедрата си; главата ѝ виси надолу, като че ли търси трохи по пода. В действителност обаче е мъртва и на Мария внезапно ѝ се доплаква. Ще ѝ се патицата да е жива, за да може да сподели с нея тайните си. Това е абсурдно. Сигурно е оскубала стотици патици. Още докато живееше на село, където израсна, тя с радост им извиваше вратовете. Но напоследък я е обзело съчувствие към страдащите, дори към немите същества. Това е като любовта ѝ към Вилем — Вилем… Вилем… шепне тя името му. Чувства се разголена и ѝ се плаче. Ако обелиш лука, ще плачеш, казваше баба ѝ. Сега разбира какво е имала предвид тя.
Баба ѝ беше пълна с мъдри поговорки. Мария си спомня как биеше маслото. С навити ръкави, тя се привеждаше над бъчвата и енергично удряше с буталото, като го въртеше ту насам, ту натам. Само с движение можеш да избиеш мазнината, казваше тя. Тежкият труд ще бъде възнаграден. Когато Мария поотрасна, баба ѝ казваше, че сметаната е душата, а цвикът са плътските удоволствия. По онова време Мария не я разбираше.
Котката е вперила поглед в патицата, опашката ѝ потръпва. Мария е суеверна. Ако котката се почеше, Вилем ще похлопа на вратата. Котката има бълхи; едва ли много ще се забави.
Чува се почукване. Мария скача на крака, захвърля патицата на масата и бързо излиза.
Вдига резето и отваря. Пред нея стои някакъв младеж. Подава ѝ плик.
— Моля, предайте го на господарката на къщата — казва той. Разочарована, Мария взима писмото и затваря вратата. Качва се до спалнята. Откакто ходиха на пазар тази сутрин, господарката ѝ не се чувства добре и се е затворила в стаята си.
На долния етаж котаракът скача върху кухненската маса. Забива ноктите си в плътта на патицата.
12
Писмото
Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза; синовете ти — като маслинени клони около твоята трапеза:
Тъй ще бъде благословен оня човек, който се бои от Господа!
Псалм 127
София стои на прозореца. Чете писмото. През стъклото слънчевата светлина струи върху лицето ѝ. Косата ѝ е прибрана назад. Дребни перли са се сгушили в нея; улавят светлината и закачливо намигат на строгостта на прическата ѝ. Носи черен везан корсаж на ивици от кадифе и сребро. Роклята ѝ е от виолетова коприна; светлината хвърля металически отблясъци върху плата.
Зад нея виси гоблен. От сенките надзъртат картини. Зеленият кадифен балдахин, обграждащ леглото, е разтворен и разкрива пухкава завивка. Стаята се къпе във ведра златна светлина.
Тя стои там неподвижна. Уловена е между минало и настояще, сякаш времето е спряло. Тя е боя, чакаща да бъде смесена; рисунък, готов да скицира живота. Тя е миг, чакащ да бъде запечатан завинаги върху платно. Дали е миг на решителност? Ще скъса ли писмото, или ще мине през тихите стаи и ще се измъкне от къщата? В профил лицето ѝ не издава нищо.
Улицата отвън е оживена. Двама регенти пътуват в карета, минаваща по моста с трополене. Те си кимат с разбиране; това, за което говорят, е от голямо значение за тях. През вратата на един склад търкулват бъчва и я товарят на шлепа; нарисуван на заден план, съдържанието ѝ ще остане завинаги скрито. Група менонити са се скупчили като ято врани на ъгъла; покрай тях профучават дечурлига и вдигат гюрултия.
Навън кипи живот. Вътре едно сърце стои замряло. Писмото гласи: Вече е твърде късно. И двамата знаем това. Трябва да те видя, любов моя. Ела в ателието ми утре в четири.
13
Ян
Ако искаш да ме разплачеш, преди всичко трябва ти самият да изпитваш скръб.
Хораций, Поетическо изкуство
Пясъчният часовник спира. Ян го обръща отново. Часът е пет. Тя няма да дойде.
Колко глупаво е от негова страна да си помисли, че ще дойде. Герит е помел пода и подредил стаята. Тази сутрин прислужникът му се върна от пиянския си гуляй, засрамен и със зачервено лице, но Ян беше твърде разсеян, за да му се ядоса. Угризенията винаги караха Герит да бъде много усърден; дори беше измил прозорците по негов си начин. Масата беше подредена за двама: пушено месо, сирене, вино и марципанови сладкиши, поръсени със захар, които Ян купи тази сутрин. Герит беше натирен в кухнята. Чиракът беше изпратен вкъщи.