Ангелите не оцеляват на леда

— А, не, ще прощавате — разсмя се в отговор и Настя. — Нуждая се от примитивна мъжка сила, за да мъкна торби с продукти. И освен това ми трябва човек, който обича и умее да търси информация в интернет. Ти не обичаш, нали, Антоне?

— Което е вярно, вярно е — призна Сташис. — Кой знае защо тази работа не ми е по сърце.

— Е, добре тогава. Затова пък имаш възможност да се прибереш и да си видиш децата, а ние с Ромка ще се оправяме някак.

Тя вече беше запалила двигателя, когато Антон потропа с кокалчетата на пръстите си по предното стъкло откъм страната, където седеше Дзюба. Настя натисна копчето и свали стъклото.

— Рома, един такъв въпрос.

Личеше, че на Антон му е неудобно, и Настя реши, че причината е тя. Сигурно майорът не иска тя да чуе. Наложи се да се престори, че спешно й е потрябвало нещо в багажника. Работата обаче се оказа друга. Антон не се опитваше да говори тихо, така че тя го чуваше много добре.

— Твоята Дуня всеки ден ли е на работа?

— Ами да — отговори недоумяващо Дзюба, — от десет до седем. Но имат пълзящ график, за да им се получават по два почивни дни поред, защото заложната къща работи шест дни в седмицата. Защо, какво има? Трябва да заложиш нещо ли? Или да оцениш?

— Търся варианти кого да помоля да взима Васка от айкидо вечер. В случай че Еля напусне. Сутрин мога да водя Стьопка на градина и Баска да закарвам до училище, но никак не се получава посрещането от айкидо. Как мислиш, мога ли да помоля Дуня? Поне понякога?

Гласът на Сташис беше умоляващ и виновен.

— Никакви, ама никакви проблеми! — уверено отговори Ромка. — Разбира се, Дуня ще помогне, и аз ще помогна, ако трябва, нали с теб не дежурим заедно, така че, ако ти си на денонощно, аз винаги мога да те заместя, не се притеснявай. А помниш ли, че ми разказваше за някаква своя съученичка, живеела във вашия блок? Е, дето веднъж се отби при теб, когато обсъждахме делото с бижутера? А?