Ангелите не оцеляват на леда

Тия хора Маклигини наистина бяха не от този свят. Антон реши да не плаши бременната млада жена и се залови за собствената й версия.

— Обаче нямат печат — забеляза той. — Така че е напълно вероятно на колежката на майка ви да са пробутали някакви реплики, а не маркова стока. Хайде да опитаме заедно да намерим втория нож.

— Да, разбира се — кимна Катя, приседна на една табуретка и придърпа един от кашоните.

Антон се настани на пода и се зае с друг кашон. Всички те, изпразнени до половината или до третината, а и изобщо неразпечатани, бяха десетина. Ако никак не му провървеше, трябваше да ги опразват до последния.

Но му провървя. Още от третия кашон Катя тържествуващо извади дълга правоъгълна черна кутия с надпис „Самура“.

— Ето го! Нали ви казах, скрил се беше на самото дъно.

— Може ли?

Антон буквално издърпа кутията от ръцете й и я отвори. Вътре нямаше нож. Според вдлъбнатината в кутията ножът трябваше да е бил точно такъв, с какъвто беше убита Ина Викторовна Ефимова.

— А къде е ножът? — попита той, като се постара да не издаде вълнението си.

— Няма ли го там? — учуди се Катя. — Трябва да е в кутията, не сме го използвали нито веднъж. Подариха ни тези ножове за новия ни дом, когато още си събирахме багажа от стария апартамент. И когато се преместихме тук, веднага намерихме малкото ножче и започнахме да го използваме, а все не се наканвахме да потърсим големия. Но къде може да се е дянал? Та той е бил на самото дъно, този кашон не бяхме го пипали още — объркано бърбореше Катя и отново и отново преравяше извадените от кашона предмети, сякаш някой от тях с махването на вълшебна пръчица можеше да се превърне от черпак или четка в стоманен готварски нож.

— А възможно ли е някой да е откраднал ножа?

— Господи, че кой може да го е откраднал? — погледна го Катя с бездънните си греещи очи, в които нямаше нищо освен леко недоумение. — На кого е потрябвал един готварски нож?

— Е, знае ли човек. Може би някой, който ви е помагал при събирането на багажа? Нали знаете, често хората, когато се пренасят, викат на помощ приятели, съседи, роднини, защото сами трудно се справят.

— Това е вярно… — усмихна се тя с кротката усмивка на мадона. — Съседите ни помагаха. И приятелят на Юра, тъкмо беше дошъл в Москва по работа, беше отседнал у нас. Но не може той да го е откраднал, нали е приятел на Юра, от деца са заедно. Не, дори не си помисляйте за него. Нали не мислите, че е бил Игор?

Катя изведнъж се разтревожи.

Значи Игор. От дете приятел на Юрий Шокин, тоест земляк. Дали не е братът на загиналото момиче?

— Нищо страшно — побърза да я утеши Антон, — може наистина някой от домашните ви да го е взел и да го е преместил някъде. Като се приберат родителите ви, попитайте ги, нали? Кога ще се приберат?

— Довечера, в Института имат някакво важно мероприятие.