Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 163 164 165 166 167 168 169 170 171 ... 384
Перейти на страницу:

Оповестяването помагаше да внесат обгорялото момиче в колата. Шофьорът дотърча при Дейзи. И двамата повдигнаха майката и я вкараха в линейката.

Шофьорът се обърна към Дейзи:

— Има ли още някой вътре?

— Не знам!

Той влетя в антрето. В същия момент цялата сграда рухна. Пламналите горни етажи се срутиха чак до партера. Шофьорът на линейката изчезна в този ад.

Дейзи се чу как пищи.

Закри устата си с ръка и се загледа в пламъците; търсеше го, макар че не можеше да му помогне, а и щеше да е самоубийство да опитва.

Човекът от Въздушното оповестяване каза:

— Боже, убиха Алф.

Чу се друга експлозия — на сто ярда от тях на улицата падна бомба.

Мъжът продължи:

— Сега нямам шофьор и не мога да тръгна оттук.

Той погледна и в двете посоки по улицата. Пред някои от къщите имаше малки групички хора, но повечето вероятно бяха в скривалищата.

Дейзи се включи:

— Аз ще шофирам. Къде да карам?

— Можеш ли да караш?

Повечето жени във Великобритания не можеха да шофират — това се водеше мъжка работа. — Не задавай глупави въпроси — отговори му Дейзи. — Къде да закарам линейката? — Болницата „Св. Вартоломей“ или Бартс. Знаеш ли къде е?

— Разбира се.

Ставаше дума за една от най-големите болници в Лондон, а Дейзи живееше тук вече четири години. — Западен Смитфийлд — добави тя, за да е сигурна, че ще й повярват.

— Входът на спешното отделение е отзад.

— Ще го намеря.

Тя скочи вътре. Двигателят все още работеше.

Човекът й извика: — Как се казваш?

— Дейзи Фицхърбърт. А ти?

— Ноби Кларк. Внимавай с линейката ми.

Колата имаше стандартна предавка със съединител. Дейзи постави на първа и подкара. Над тях самолетите продължаваха да бучат, а бомбите падаха безспир. Дейзи много бързаше да заведе ранените в болницата, а и Бартс бе на не повече от миля, но пътят бе ужасяващо труден. Караше по улица „Ледънхол“, по „Поултри“ и „Чийпсайд“, но на няколко пъти имаше задръствания и трябваше да намира друг маршрут. Сякаш на всяка улица имаше по една разрушена къща. Навсякъде се стелеше дим, беше пълно с ранени и крещящи хора. С огромно облекчение достигна болницата и последва друга линейка до входа за спешното отделение. Мястото беше невероятно оживено, с дузина возила, които предаваха на грижата на носачите с окървавени престилки осакатените и обгорели пациенти. Май спасих майката на тези деца, помисли си Дейзи. Не съм съвсем безполезна, макар и съпругът ми да не ме иска. Момичето без коса носеше сестричката си на ръце. Дейзи ги извади от колата. Една сестра помогна на Дейзи да повдигне загубилата съзнание майка и да я внесе вътре.

Дейзи обаче забеляза, че жената не диша.

Обърна се към сестрата:

— Двете момичета са нейни деца!

Сама долавяше истеричната нотка в гласа си.

— Какво ще стане сега?

— Аз ще се занимавам с това — рязко отговори сестрата. — Трябва да се върнете.

— Трябва ли? — попита я Дейзи.

Стегнете се — продължи жената. — Преди края на нощта ще има още много мъртви и ранени. — Добре — съгласи се Дейзи, върна се зад кормилото и откара колата.

IV

В един топъл средиземноморски следобед през октомври Лойд Уилямс пристигна в заляното от слънцето френско градче Перпинян, само на двадесет мили от границата с Испания. Изкара септември в бране на грозде в околностите на Бордо, точно както през ужасната тридесет и седма година. Сега имаше в джоба си пари за автобуси и трамваи и можеше да се храни в евтините ресторанти, вместо да живее на недозрели зеленчуци или сурови яйца, откраднати от хорските градини и курници. Вървеше отново по пътя, по който се бе придвижвал след напускането на Испания преди три години. Достигна юга от Бордо през Тулуза и Безие, като от време на време се возеше на товарни влакове, а повечето пъти молеше шофьорите на камиони да го качат. Беше седнал в едно крайпътно кафене на главната магистрала, проснала се на югоизток от Перпинян към испанската граница. Все още издокаран в синия гащеризон и баретата на Морис, той носеше малка торба от зебло с ръждива мистрия и оцапан с хоросан нивелир — доказателство, че е испански зидар, който се прибира вкъщи. Молеше се никой да не му предлага работа — нямаше си и представа как се строят стени. Тревожеше се как ще се ориентира през планините. Преди три месеца в Пикардия си беше казал самодоволно, че ще може да намери пътя през Пиренеите, по който водачите му го бяха прекарали в Испания през тридесет и шеста година. Бе изминал част от него и в обратната посока при завръщането си през следващата година. Но докато на хоризонта лилавите планински върхове и зелените проходи ставаха все по-големи, перспективата изглеждаше все по-обезкуражаваща. Беше си въобразявал, че всяка стъпка от маршрута се е врязала в паметта му, но при опити да си спомни пътеки, мостове и завои откриваше, че картината е неясна, а точните детайли вбесяващо изчезваха от ума му.

1 ... 163 164 165 166 167 168 169 170 171 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)