Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 164 165 166 167 168 169 170 171 172 ... 384
Перейти на страницу:

Приключи обяда си — подлютена рибена яхния.

После тихо поде разговор с шофьорите на съседната маса:

— Трябва ми да стигна до Сербер.

Това беше последното село преди испанската граница.

— Някой отива ли натам?

Изглежда всичките отиваха натам — това беше единствената причина да се намират на югоизточния път. Въпреки това се колебаеха. Това беше Франция на Виши, технически независима на практика под контрола на немците, окупирали другата половина от страната. Никой не се престараваше да помага на непознат пътник с чужд акцент. — Аз съм зидар — каза той и вдигна торбата. — Връщам се в Испания. Казвам се Леандро.

Един дебел мъж по долна риза каза:

— Мога да те взема за половината път.

— Благодаря.

— Готов ли си да тръгваме сега?

— Дадено.

Излязоха навън и влязоха в мърляв микробус Рено с името на магазин за електроуреди и резервни части на каросерията. Докато тръгваха, шофьорът запита Лойд женен ли е. Последва серия неприятно лични запитвания и Лойд разбра, че човекът направо е прехласнат по креватния живот на останалите хора. Явно затова се беше съгласил да го вози — така можеше да му задава нахални въпроси. Няколко от хората, които го бяха качили на стоп, имаха подобен долен мотив. — Не съм спал с жена — каза му Лойд и това беше вярно; но оттук последва разпит за задявките с ученички. Лойд имаше опит в тази област, но нямаше намерение да го споделя. Не казваше подробности и се опитваше да не бъде рязък, докато шофьорът не се отчая.

— Трябва да обръщам тук — заяви той и спря.

Лойд му благодари за возенето и тръгна пеш.

Беше се научил да не ходи като войник и си бе изградил — по свое мнение — доста правдоподобно изглеждаща походка на селянин. Никога не носеше книга или вестник. Последната му подстрижка беше дело на изключително некадърен бръснар в най-бедния квартал на Тулуза. Бръснеше се веднъж седмично; обикновено имаше набола брада, която изненадващо добре го правеше незабележим. Спря да се мие и последвалият остър мирис не насърчаваше хората да си говорят с него. Малцина от работниците във Франция и Испания имаха часовници, тъй че подареният от Бърни за дипломирането му стоманен часовник с квадратен циферблат трябваше да изчезне. Не можеше да го даде на някого от помогналите му французи, понеже такава вещ би уличила и тях. Най-накрая с голяма мъка го хвърли в едно езерце. Най-голямата му слабост беше липсата на документи за самоличност. Беше опитал да купи от един мъж, с когото имаха слаба прилика; беше планирал да открадне документите на други двама, но — напълно очаквано — сега хората бяха предпазливи за такива неща. По тази причина стратегията му беше да се държи далеч от ситуации, в които може да му бъде поискано да се представи. Държеше се незабележимо, при възможност ходеше през полетата, а не по пътищата, и не се возеше с пътнически влакове, тъй като по гарите често имаше контролни пунктове. Засега имаше късмет. Един селски жандарм бе поискал документите му. Когато Лойд обясни, че му ги откраднали в една кръчма в Марсилия, след като се напил и загубил съзнание, полицаят му повярва и го остави да си върви.

Но ето че късметът му свърши.

Вървеше през беден селски район. Намираше се в подножието на Пиренеите, близо до Средиземно море, и почвата беше песъчлива. Прашният път минаваше през бедни фермички и селца. Мястото беше рядко населено. От лявата си страна долавяше сините отблясъци на морето през хълмовете. Най-малко очакваше зеления Ситроен с тримата жандарми вътре, който спря до него. Стана съвсем внезапно. Чу как колата приближава — единствената, след като дебелакът го беше оставил. Продължи да се тътри като уморен работник, който се прибира вкъщи. И от двете страни на пътя имаше сухи ниви с проскубани насаждения и недорасли дървета. При спирането на колата за миг помисли дали да не хукне през полето. Отказа се при вида на пистолетите на двамата жандарми, които изскокнаха от колата. Вероятно не бяха кой знае какви стрелци, но можеше и да им провърви. Шансовете му да се измъкне с приказки от цялата работа бяха по-добри. Тези бяха селски полицаи, по-добродушни от строгата френска градска полиция. — Книжа? — попита го на френски най-близкият от тях.

1 ... 164 165 166 167 168 169 170 171 172 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)