Засенчено слънце [bg]

В Залата цареше относителна тишина. Всички чакаха. Какво - Тианет не знаеше. Мина друг послушник, този път с на-рязан хляб - явно Бибики бе позволил на някои да посетят под охрана килерите. Тианет взе една филия, повече за да прогони съня, отколкото от истински глад. Щеше да накара и Тантуфи да яде, водена от същите съображения. Момичето бе започнало да се укротява за все по-продължителни периоди - още един признак за приближаващия сън. Но преди да поднесе филията към устата на Тантуфи, тя подскочи от изненада - някакъв войник край входа на залата викна тревожно:

- Капитане!

Бибики, който разговаряше в един ъгъл с други войници, тутакси тръгна към вратата, за да види какво става. Дълго време не се случи нищо. Тианет започна да яде и да храни Тантуфи, като сдъвкваше донякъде и нейния хляб - зъбите на момиченцето се клатеха. Най-накрая стана ясно, че навън става нещо. Войниците се разшаваха, струпаха се край вратата и по прозорците с оръжие в ръце. Тяхното напрежение прониза цялата мирна атмосфера в Залата на Благослова.

Тианет дочу изненадана следните думи на Бибики:

- Да не повярва човек на очите си. - И се изсмя. - Виж ти, виж ти. Може би цялата бъркотия ще свърши по-скоро, отколкото си мислех. Да видим сега дали не можем да го пипнем жив.

Мъжете се раздвижиха бързо, макар Тианет да не разбираше какво правят и защо. След това чу дълбокото стенание на тежките храмови двери.

Всички Слуги на Хананджа наоколо веднага настръхнаха.

- Вадят оръжие - каза един Лечител с ясен яростен шепот. - Оръжие!

- Покой - обади се Учителят до него, но и той изглеждаше дълбоко нещастен.

Тогава се чу гласът на Бибики:

- Давай!

Тианет долови змийското съскане на стрели. В огромното помещение отекна гръмовит възглас - хиляда сърдити мъже и жени, деца и старци - всички като един. И отново гласът на Бибики:

- Цели се в първата редица! Отблъснете ги! Вие четиримата, бягайте да го донесете! Бързо. Останалите, прикривайте ги!

При бронзовите двери на Хетава настана някаква суматоха, но миг по-късно те се затвориха с протяжно скърцане. А след това в залата нахлу групичка хора на Бибики, за да спре чак в центъра. Един от тях дърпаше след себе си жена във варварско облекло, която се мяташе като подивяла в ръцете му. Втори влачеше по пода друг банбарец, но дори от мястото си Тианет успя да види, че е мъртъв - от гърлото му стърчеше самотна стрела. В момента, когато го оставиха неподвижен, около него започна да се разлива локва кръв.

Третата фигура, която довлякоха, също кървеше, но освен това ругаеше и се мяташе. Ванахомен.

- Внимавай за змийчето си, дъще. - Гласът на Инсурет изтръгна Тианет от вцепенението. Майка и се усмихваше. Сочеше с глава скута на Тианет. Прорязана като с нож от тревога, тя усети отпуснатото тяло на Тантуфи. Очите и бяха отворени, а устата зееше.

- О, не… - Тианет на мига започна да я разтърсва с всичка сила. Очите на детето се поотвориха, без да виждат, но клепачите се спуснаха почти веднага. - Туфи, събуди се. Не бива да заспиваш, не сега.