В капана на времето [bg]

Посещението на мосю Форе се оказа първото от цяла поредица необичайни събития.

— Долу чака някакъв италианец, мадам — информира ме Магнус. — Не пожела да се представи. — Беше свил засегнат устни и аз разбрах, че макар да не се е представил, гостът е произнесъл не малко думи по негов адрес.

Това, заедно с „някакъв италианец”, ми подсказа кой може да е посетителят, така че не се изненадах особено, когато заварих Чарлс Стюарт до прозореца в салона.

Той се обърна към мен, стиснал шапката си. Явно очакваше Джейми, защото отвори за секунда уста, но бързо се овладя и се поклони.

— Милорд Брох Туарах не си ли е у дома?

— Няма го. Ще желаете ли нещо за пиене, Ваше Височество?

Огледа богато обзаведения салон с интерес, но поклати глава. Доколкото знаех, беше идвал в къщата само веднъж, когато пристигна по покривите след любовна среща с Луиз. И двамата с Джейми смятахме, че не е подходящо да го каним на вечери тук; той още не беше приет от Луи и френските благородници страняха от него.

— Не, благодаря, мадам Фрейзър. Няма да остана; слугата ми чака отвън, а до дома ми има много път. Ще ми се само да отправя една молба към моя приятел Джеймс.

— Ами… добре, сигурна съм, че съпругът ми с радост ще ви услужи Ваше Височество. Ако може… — добавих предпазливо. Чудех се що за молба ще е това. Вероятно заем. Фъргъс напоследък ни носеше доста нетърпеливи писма от шивачи, обущари и други кредитори.

Чарлс се усмихна и изражението му стана изненадващо симпатично.

— Знам. Не мога да изразя, мадам колко високо ценя предаността и услугите на вашия съпруг. Единствено неговото вярно лице сгрява сърцето ми в сегашната ми самота.

— О, така ли?

— Няма да искам голяма услуга — увери ме той. — Но направих малко вложение в товар бутилиран портвайн.