В капана на времето [bg]

— А ако си бърз и прецизен — вдигна пак пръст, — ще имаш миг за отдих, защото големите кръвоносни съдове още не са срязани.

Призля ми, макар че бях седнала, и видях, че Джейми също пребледнява, но се усмихна и попита:

— А… осъденият… ще живее ли още известно време?

— Да, мосю. — Черните очи на палача плъзнаха по тялото на Джейми. Огледаха широките рамене и мускулестите крака. — Ефектът от подобен шок е непредвидим, но съм виждал силен мъж да живее още четвърт част в подобно състояние.

— Предполагам, че на него му се е сторило доста повече — отвърна сухо Джейми.

Мосю Форе се престори, че не го е чул, взе отново ножа за писма и го размаха.

— Когато смъртта наближи, трябва само да бръкнеш в тялото, за да изтръгнеш сърцето. Тук отново се изисква умение. Сърцето се отдръпва назад, когато извадите вътрешностите, и често се издига доста нагоре. Освен това е много хлъзгаво. — Обърса в пантомима едната си ръка в полите на жакета си. — Но най-трудно е да прережеш много бързо големите кръвоносни съдове над него, за да го извадиш, докато още бие. Трябва да зарадваш тълпата — обясни той. — Да им остане хубав спомен. А останалото — сви пренебрежително рамо. — То си е чиста касапска работа. Отиде ли си животът, умения вече не са нужни.

— Да, предполагам — казах немощно.

— Но вие сте пребледняла, мадам! Не биваше да ви изморявам така с разговори! — възкликна той. Посегна към ръката ми и аз една устоях на силния порив да я отдръпна. Неговата беше хладна, но устните, които докоснаха моята, бяха така топли, че стиснах ръката му от изненада. Той също ме стисна леко и се обърна да се поклони официално на Джейми.

— Сега трябва да тръгвам, мосю Фрейзър. Надявам се да се срещна с вас и очарователната ви съпруга отново… пак при такива приятни обстоятелства. — Очите им се срещнаха за секунда. Тогава мосю Форе си спомни за ножа, който още държеше. Възкликна от изненада и го вдигна на отворената си длан. Джейми изви вежда и хвана внимателно ножа за острието.

— Приятно пътуване, мосю Форе — каза той. — И ви благодаря — изкриви леко устни — за много поучителното гостуване.

Настоя да го изпрати до вратата и щом останах сама, аз се надигнах и отидох до прозореца, където започнах упражнения по дълбоко дишане, докато тъмносинята карета изчезваше зад ъгъла на Рю Гамбож.

Вратата се отвори и Джейми влезе в стаята. Още държеше ножа за писма. Тръгна решително до голямата ваза, която стоеше на камината, пусна ножа в нея с дрънчене, после се обърна към мен и опита да се усмихне.

— Това предупреждение беше много впечатляващо.

Потреперих.

— Нали?

— Кой го изпраща според теб? Майка Хилдегард?

— Предполагам. Тя ме предупреди, когато разшифровахме музиката. Каза, че това е много опасно. — Не бях осъзнавала колко опасно е преди визитата на палача. От известно време нямах сутрешно гадене, но усещах как ми призлява. Ако якобитите разберат какво правя, ще го сметнат за предателство. И какво ли щяха да сторят?