В капана на времето [bg]

Дори това да се стори странно на мосю Форе, той с нищо не го показа. Само кимна и остави недопитата чаша вино.

— Разбирам. В такъв случай е много хубаво, че имате приятели тук. — В гласа му се усещаше някакво предупреждение, но той не ме погледна, когато се наведе да изпъне чорапа си. — Ще ви навестя след завръщането си и се надявам да ви заваря в добро здраве.

— Какво ви води в Англия, мосю? — попита направо Джейми.

Мосю Форе се обърна към него с лека усмивка. Наклони глава със светнали очи и аз отново бях поразена от приликата му с голяма птица. Сега не приличаше на лешояд, по-скоро на ястреб.

— Каква друга работа може да има човек с моята професия, мосю Фрейзър? Наеха ме да изпълнявам обичайните си задължения, на Смитфийлд.

— Явно случаят е от голяма важност — каза Джейми. — Щом се нуждаят от човек с вашите умения, имам предвид. — Гледаше зорко, но лицето му изразяваше само любезен интерес.

Очите на мосю Форе светнаха още повече. Той се надигна бавно, загледан в Джейми, който седеше до прозореца.

— Така е, мосю Фрейзър. Определено става дума за умения. Да задушиш човек в края на примката — ха! Това всеки го може. За да се счупи вратът му още при увисването, се изисква преценка на теглото и падането му, както и известен опит в поставянето на въжето. Но когато се касае за екзекуция на предател — там вече наистина са нужни големи умения.

Устата ми внезапно пресъхна и аз посегнах към чашата си.

— Екзекуция на предател? — Имах чувството, че не искам да чувам отговора.

— Бесене, изкормване и разчленяване — каза рязко Джейми. — Това имате предвид. Нали, мосю Форе?

Палачът кимна. Джейми се изправи, сякаш против волята си, и застана пред кльощавия, облечен в черно гост. И двамата бяха високи и се гледаха право в очите. Мосю Форе пристъпи към него със странно разсеяно изражение, сякаш смяташе да прави някаква медицинска демонстрация.

— О, да. Това е смъртта на предателя. Първо, човекът трябва да се обеси, както споменахте, но така, че вратът му да не се счупи и трахеята да не се прекърши. Трябва само да се задушава.

— Разбирам — отвърна тихо Джейми с лека подигравка и аз го погледнах изумена.

— Нима, мосю? — Мосю Форе се усмихна леко, но продължи, без да дочака отговор. — След това най-важното е да улучиш момента; прави се оглед. Лицето ще потъмнее от кръв почти веднага — по-бързо, ако осъденият е със светла кожа — и при задушаването, езикът ще се подаде от устата. Тълпата много обича това, както и изцъклянето на очите. Но трябва да се следи за зачервяване в ъгълчетата на очите, когато малките кръвоносни съдове се пукат. Когато това се случи, трябва веднага да дадете знак да отрежат въжето — важно е да имаш надежден помощник, както се досещате — поизвърна се към мен, за да ме включи в този зловещ разговор, и аз кимнах с усилие.

— После — продължи той и се обърна пак към Джейми — трябва да приложите стимулант, за да съживите осъдения, докато му махат ризата. Трябва да настоявате тя да се отваря на предницата; трудно е да се съблече през главата. — Дългият му тънък пръст посочи средното копче на ризата на Джейми, но не докосна бялата тъкан.