![В капана на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/2/v-kapana-na-vremeto-bg-download.jpg)
В капана на времето [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928874, 9789542928881
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В капана на времето [bg]». Краткое содержание книги:
А ако Джейми — чиято кожа също носеше белезите от страстта на Рандал — беше налетял на капитана, докато той се е забавлявал по подобен начин с някоя от дамите във въпросното заведение, вероятно бе забравил всякакви обещания и задръжки. Вляво на гърдите му имаше белег, точно под зърното; малка белезникава издутина, където беше изрязал от кожата си клеймото, което Джонатан Рандал бе оставил с нагорещения си пръстен. Гневът, който го беше накарал да изтърпи болката, вместо да носи позорния знак, явно се бе отприщил отново, за да унищожи мъчителя си — и неговото беззащитно потомство.
— Франк — прошепнах аз и лявата ми ръка неволно се сви над златната венчална халка. — О, боже мой, Франк! — За Джейми Франк беше само един призрак, смътно убежище за мен, в случай на слабо вероятна необходимост. За мен Франк беше мъжът, с когото бях живяла и с когото бях споделяла леглото и тялото си… когото бях изоставила, за да бъда с Джейми Фрейзър.
— Не мога — прошепнах на малкото човече, което лениво се протягаше и въртеше в мен, несмущавано от тревогите ми. — Не мога да му позволя да го направи!
Следобедната светлина изтляваше до сив сумрак и стаята като че ли се изпълни с всичкото отчаяние на света. Утре призори ще те видя мъртъв. Нямаше надежда да открия Джейми тази нощ. Знаех, че няма да се прибере; не би оставил бележката, ако щеше да се върне. Не би лежал до мен през нощта, като знае какво ще стори на сутринта. Не, със сигурност беше отишъл в някой хан или кръчма, където да се подготви да въздаде справедливост.
Мислех си, че знам къде ще се проведе екзекуцията. Заради случилото се на първия му дуел той беше отрязал косата си. Споменът за него щеше да го споходи отново, сигурна бях, когато избира мястото на срещата с врага си. Булонският лес, близо до пътя на Седемте светци. Там често се провеждаха дуели, сред гъстата зеленина, която криеше участниците от властите. Утре една от сенчестите полянки щеше да стане свидетел на сблъсъка между Джейми Фрейзър и Джак Рандал. Аз също.
Лежах в леглото, без да се събличам или дори да се завия, скръстила ръце на корема си. Гледах как здрачът угасва до черно и знаех, че няма да заспя. Търсех някаква утеха в леките движения на невидимия обитател на корема ми, а ехото от думите на Джейми звънтеше в ушите ми: Утре призори ще те видя мъртъв.
Булонският лес представляваше не много обширна почти девствена гора, издигаща се съвсем неуместно в края на Париж. Говореше се, че там има вълци, лисици и язовци, но това не обезкуражаваше тайните любовници да се въргалят по тревата под клоните. Булонският лес беше убежище от шума и мръсотията на града и единствено заради отдалечеността му не се бе превърнал в любимо място на благородниците. Но пък често беше посещаван от хората, които живееха наблизо и обичаха да почиват под сянката на огромните дъбове или бледи брези, както и от онези, които търсеха уединение.
Гората беше малка, но все пак беше трудно да я прекосиш пеша и да търсиш полянка, подходяща за дуел. През нощта заваля и зората се пукна неохотно, намусена на облачното небе. Гората шепнеше нещо, тихото трополене на дъжда по листата се смесваше с шумоленето на листа и клони.
Каретата спря на пътя, който водеше през Булонския лес, близо до последната групичка порутени къщи. Бях обяснила на кочияша какво да прави. Той слезе от капрата, спря конете и изчезна сред сградите. Хората, които живееха наблизо, знаеха какво се случва в гората. Надали имаше много подходящи за дуел места.
Облегнах се назад и се загърнах по-плътно с наметалото, защото треперех от студа на ранното утро. Чувствах се ужасно, умората от безсънната нощ ме влачеше надолу, а оловната тежест на страха и мъката се беше настанила в стомаха ми. Над всичко това гореше гняв, който се опитвах да отблъсна, за да не ми попречи.
Той обаче все се завръщаше и кипваше, ако свалях защитата си, както стана и сега. Как можа да ми го причини? — не спираше да мърмори съзнанието ми. Не биваше да съм тук, трябваше да съм у дома и да лежа до него. Не биваше да ме кара да го преследвам, да го възпирам, да се боря с гнева и изтощението. Болката от пътуването се беше свила на възел на кръста ми. Да, сигурно беше много разстроен, разбирах това. Но тук ставаше дума за живот, за бога! Как така проклетата му гордост ще е по-важна от човешки живот? И да ме остави без никакво обяснение! Да ме остави да науча от клюките на съседите.