В капана на времето [bg]

— Жалко, че няма да можем да докараме виното в Париж — каза Джейми по време на планирането, — но Сен Жермен със сигурност ще го надуши. Предполагам, че ще трябва да го продадем чрез посредник в Испания — познавам един в Билбао. Печалбата ще е по-малка, отколкото във Франция, и данъците са по-високи, но какво да се прави.

— Ще стигне да върнеш заема на Дюверне — казах аз. — А като стана дума за заеми, какво ще прави синьор Манцети, ако Чарлс Стюарт не му върне парите?

— Ще ги отпише, предполагам — отвърна ведро Джейми. — И ще съсипе репутацията на Стюартите пред всеки банкер на континента.

— Малко ми е мъчно за горкия стар Манцети.

— Е, и на мен. Ама не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйцата, както казва старата ми баба.

— Ти нямаш стара баба — изтъкнах аз.

— Нямам — призна той, — но ако имах, точно туй щеше да каже. — След това за миг игривостта го напусна. — Няма да е много честно и към Стюартите. Всъщност ако някой от якобитите разбере какво върша, ще го сметне за предателство и ще е прав. — Потърка челото си и поклати глава.

— Няма друг начин, сасенак. Ако си права — а аз съм заложил живота си на това, — изборът е между амбициите на Чарлс Стюарт и ада, който очаква много шотландци. Не обичам крал Джорди — ами че той обяви награда за главата ми, — но не виждам какво друго мога да сторя.

Намръщи се и прокара ръка през косата си, както винаги когато мислеше или беше разстроен.

— Ако имаше поне някакъв шанс Чарлс да успее… тогава щеше да е друго. Благородно е да поемеш риск, но ти казваш, че той няма да успее, и като го знам що за човек е, явно си права. Тук става дума за моя народ и моето семейство и на цената за техния живот е златото на един банкер… Ами на мен не ми се струва по-голяма жертва от моята собствена чест.

Сви рамене отчаяно и полуразвеселено.

— Вече минавам от кражба на пощата на Негово Височество към банков обир и пиратство в открито море, но какво да се прави…

Помълча малко, гледаше ръцете си, които бяха вкопчени една в друга на писалището. После се обърна усмихнат към мен,

— Като момче все исках да стана пират. Жалко, че не мога да препаша една къса сабя сега.