В капана на времето [bg]

Аз си представях, много добре си представях.

— Добре ли сте, мадам? — разтревоженият глас на Магнус заглуши възклицанията на Луиз. Аз протегнах ръка, той веднага я пое и ме хвана с другата под лакътя.

— Не, не съм добре. Моля те… кажи на дамите… — махнах немощно към салона.

— Разбира се, мадам. След малко, но сега ми позволете да ви отведа до стаята ви. Насам, скъпа мадам… — Той ме поведе по стълбите, като ми шепнеше утешително и ме поддържаше. Настани ме на канапето и каза, че ще изпрати веднага прислужница да се погрижи за мен.

Не исках да се грижат за мен, първоначалният шок отминаваше и вече се справях и сама. Станах и тръгнах през стаята към малкото сандъче с лекарства на тоалетката ми. Не мислех, че ще припадна, но там имаше шишенце е амонячни соли и исках да ми е подръка, за всеки случай.

Отворих капака и се втренчих кутията. За миг умът ми отказа да регистрира това, което виждаха очите ми; сгънато бяло квадратче хартия, внимателно пъхнато между цветните шишенца. Забелязах, че пръстите ми треперят, когато го извадих; не успях да го разгъна от първия път.

Съжалявам.

Думата беше изписана с дръзки черни букви в средата на листа, а отдолу внимателно беше допълнено: ДЖ. А под него още една дума, изписана набързо, като отчаян послепис:

Трябва!

— Трябва — промърморих на себе си и коленете ми поддадоха. Лежах на пода, а резбованите греди на тавана мъждукаха смътно над мен. Винаги бях смятала, че склонността към припадъци на дамите от осемнайсети век се дължи на стегнатите корсети; сега обаче ми се струваше, че се дължи по-скоро на глупостта на мъжете от осемнайсети век.

Някъде наблизо се чу вик, нечии ръце ме вдигнаха и аз усетих поддаващата мекота на пълния с вълна дюшек под себе си, студени кърпи на челото и китките ми и миризма на оцет.

Скоро се съвзех, но нямах никакво желание да говоря. Уверих слугините, че съм добре, и ги напъдих от стаята. После се отпуснах на възглавниците и се опитах да помисля.

Бил е Джак Рандал, разбира се, и Джейми щеше да го убие. Това бе единствената ясна мисъл в мочурището от ужас и предположения в главата ми. Но защо? Какво го е накарало да наруши обещанието си?

Опитах да премисля внимателно събитията, разказани от Мари, и реших, че е било нещо повече от шока при случайната среща. Познавах капитана, познавах го много по-добре, отколкото ми се искаше. И ако бях сигурна в нещо, то бе, че не е отишъл в бардака за обичайните услуги — не бяха в природата му. Той всъщност се възбуждаше от болката, страха и унижението.

Тези услуги, разбира се, също можеха да се купят, на по-висока цена. Бях видяла достатъчно в Болницата на Ангелите, за да знам, че има и проститутки, които не си изкарват хляба с това между краката си, а разчитаха на здравите си кости и нежната скъпа кожа над тях, неведнъж разкъсвана от камшици и юмруци.