В капана на времето [bg]

През следващите няколко дни Джейми работи усилено, искаше търговията да върви добре по време на отсъствието му. Все пак намираше време да поседи с мен следобед и така се случи, бяхме заедно, когато дойде посетител. Често ни посещаваха; Луиз идваше през ден, за да побъбрим за бременността и да се жалва за изгубената си любов — макар да подозирах, че харесва Чарлс повече сега, отколкото когато ѝ беше любовник. Беше обещала да ми донесе турски сладки и аз очаквах пълното ѝ розово лице да надникне през вратата.

За моя изненада посетителят беше мосю Форе. Самият Магнус го въведе в дневната и взе шапката и наметалото му с почти суеверна почтителност.

Джейми изглеждаше изненадан, но се изправи да поздрави любезно палача и да му предложи питие.

— Аз обикновено не пия алкохол — каза мосю Форе с усмивка. — Но не мога да пренебрегна гостоприемството на мой изтъкнат колега. — Поклони се официално към канапето, на което се бяха излегнала. — Надавам се, че сте добре, мадам Фрейзър?

— Да — отвърнах предпазливо. — Благодаря ви. — Чудех се на какво дължа честта за това посещение. Мосю Форе се радваше на престиж и богатство благодарение на официалните си задължения, но не мислех, че получава много покани за вечери. Внезапно се зачудих дали един палач е приеман в обществото.

Той прекоси стаята и сложи малко пакетче на канапето до мен, сякаш стар лешояд носеше в гнездото храна на малките си. Не бях забравила маста от обесен, затова поех предпазливо пакетчето и го претеглих на дланта си. Миришеше доста силно.

— Малък дар от майка Хилдегард — обясни той. — Доколкото разбрах, това е любимото лекарство на лечителките. Написала е указания за употребата му. — Извади сгънато и запечатано с восък писмо от вътрешния си джоб и ми го подаде.

Аз помирисах пакетчето. Листа от малина и каменоломка; имаше и още нещо, което не разпознавах. Надявах се, че майка Хилдегард е включила и списък на съставките.