Панаир на суетата (роман без герой)

Изидор се отзова на повикването му. Джоз се отпусна на един стол. Измъкна вратовръзката си и разкопча яките си. И двете му ръце бяха вдигнати до гърлото.

— Coupez-moi [57], Изидор! — крещеше той. — Coupez-moi, vite [58]!

За момент Изидор помисли, че господарят му е подлудял и го кара да му пререже гърлото.

— Les moustaches [59] — изпъшка Джоз, — les moustaches — coupy, rasy, vite [60]!

Неговият френски език беше точно от този вид — изобилен с думи, както вече казахме, но без да се отличава с граматична правилност.

Изидор обръсна за минутка мустаците и чу с неописуемо удоволствие как господарят му заповяда да донесе цивилния му жакет и шапка.

— Ne porty ploo — habit rnilitair — bonny — donny a prenny dehors. — Това бяха думите на Джоз и жакетът и шапката най-после станаха собственост на Изидор.

След като направи този подарък, Джоз си избра цивилен жакет и цивилна жилетка и си сложи бяла вратовръзка и цивилна касторена шапка. Ако имаше широкопола, той непременно би я сложил. И тогава човек щеше да го помисли за някой цветущ, едър служител на английската черква.

— Venny maintenong, sweevy — ally — party — dong la roo — продължи той и с тези думи се спусна бързо по стълбите и излезе на улицата.

Макар и Регулус да се бе заклел, че е единственият човек от полка и едва ли не от цялата съюзна армия, който се е спасил и не е бил разсечен на парчета от Ней, стана ясно, че това негово твърдение бе невярно и доста много от предполагаемите жертви бяха избягнали унищожението. Десетки от другарите на Регулус се бяха добрали до Брюксел и като признаваха единодушно, че са бегълци, накараха целия град да си мисли, че съюзниците са победени. Всеки час очакваха да пристигнат французите. Паниката продължаваше и навсякъде се виждаха приготовления за бягство. «Никакви коне!» — мислеше си с ужас Джоз. Той накара Изидор да пита десетки хора дали могат да им заемат или продадат коне и сърцето му просто спираше да бие, когато отвсякъде получаваше отрицателни отговори. Дали пък да предприеме пътуването пеша? Дори и страхът не бе в състояние да размърда дотолкова това тежко тяло.