Панаир на суетата (роман без герой)

Ребека имаше удоволствието да види нейно сиятелство в разпрегнатия екипаж. Като държеше очите си съсредоточени в нея, тя оплакваше с най-висок глас бедите на графинята.

— Да няма възможност да си намери коне — казваше тя — при наличността на толкова диаманти, зашити във възглавниците на каретата! Каква плячка за французите, когато дойдат!… Думата ми е за каретата и диамантите, не за дамата.

Тя говореше това пред хотелиера, пред прислугата, пред пътниците и пред множеството безделници, които се разтакаваха по двора. На лейди Берейкърс и се искаше да я застреля от прозореца на каретата. Докато се радваше на унищожението на неприятелката си, Ребека зърна Джоз, който тръгна към нея веднага щом я забеляза.

Това променено, изплашено, дебело лице разкриваше напълно тайната му. И той също искаше да бяга и търсеше начин за избавление. «Той ще купи конете ми — помисли си Ребека, — а аз ще се кача на кобилата.»

Джоз се приближи до приятелката си и зададе въпроса си за стотен път през изтеклия час:

— Знаете ли къде могат да се намерят коне?

— Какво, вие да бягате? — каза Ребека със смях. — Аз пък си мислех, че вие, мистър Седли, сте защитник на всички дами.

— Аз… аз не съм военен — изпъшка той.

— Ами Амелия? Кой ще бди над вашата клета малка сестрица? — запита Ребека. — Вие в никакъв случай няма да я изоставите, нали?

— Какво мога да й помогна в случай… в случай, че неприятелят дойде? — отвърна Джоз. — Те ще пощадят жените; но моят слуга ми каза, че са се заклели да не проявяват никаква милост към мъжете — проклетите му страхливци.

— Ужасни! — извика Ребека, изпитвайки удоволствие, като виждаше колко е разтревожен.

— Освен това аз няма да я изоставя — извика братът. — Няма да я изоставя. В екипажа ми има едно място за нея, а също и за вас, скъпа мисис Кроли, ако желаете да дойдете и ако намерим коне… — въздъхна той.

— Аз имам два коня за продан — каза дамата. При тази новина Джоз едва ли не се хвърли в обятията й.

— Приготви екипажа, Изидор — извика той, — намерихме… намерихме!

— Конете ми никога не са впрягани — прибави дамата. — Бълфинч ще раздроби екипажа на парчета, ако го впрегнете.

— Но е кротък за яздене, нали? — запита цивилният гражданин.

— Кротък като агне и бърз като заек — отвърна Ребека.

— Мислите ли, че ще отговаря на ръста ми? — каза Джоз. Той вече си представляваше, че е на гърба му, като дори през ум не му минаваше за горката Амелия. Кой любител на конете би могъл да устои на такова изкушение?

В отговор Ребека го повика в стаята си, където той я последва, задъхан от нетърпение да сключи по-скоро сделката. В целия си живот Джоз рядко бе прекарвал друг половин час, който да му струва толкова пари. Като измерваше цената на стоката за продан според нетърпението на Джоз да я купи, както и според редкостта на артикула, Ребека поиска такава огромна сума за конете си, че дори и нашият цивилен се сепна.