Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Джоз се приближи до приятелката си и зададе въпроса си за по-под водачеството на Наполеон. Под водачеството на Наполеон! Кой е този военен, колкото изкусен и ловък да е той, който би могъл да се сражава в неравна борба с него?
Джоз си мислеше за всички тези неща и трепереше. Това правеше и цял Брюксел, където хората чувствуваха, че битката от предишния ден е само въведение към предстоящото по-голямо сражение. Една от изправените срещу императора армии вече беше разпръсната на всички страни. Малкото английски войници, които можеха да се съберат, за да му се противопоставят, щяха навярно да загинат на поста си и победителят щеше да мине през труповете им и да влезе в града. Горко на тези, които щеше да намери там! Съчиниха манифести, обществени дейци се събираха и тайно спореха, приготовляваха се жилища и се изработваха трицветни знамена и подобни емблеми, за да посрещнат с «добре дошъл» негово величество краля и император.
Изселването все продължаваше и когато намериха начин за бягство, семействата напущаха града. Когато на седемнадесети юни следобед Джоз отиде в хотела на Ребека, той откри, че голямата каляска на семейство Берейкърс вече я няма в конюшнята. Графът бе намерил отнякъде два коня, независимо от мисис Кроли, и бе поел пътя към Гант. Луи Желани приготовляваше куфара си също в този град. Като че нещастието не се изморяваше да тика в движение този тромав изгнаник.
Джоз чувствуваше, че забавянето от предишния ден бе само временно отлагане и че скъпо купените му коне непременно ще влязат в работа. През целия ден той изпитваше непоносими мъки. Дотогава, докато между Наполеон и Брюксел се намираше една английска армия, неотложното бягство не бе необходимо. Но той бе довел конете си от тяхната далечна конюшня в тази на хотела, където живееше, за да бъдат пред очите му и да не ги грози отвличане. Изидор непрестанно бдеше пред вратата на яхъра и държеше конете оседлани, да бъдат готови за тръгване. Той горещо желаеше това събитие.
След посрещането от предишния ден Ребека не смееше да се доближи до скъпата си Амелия. Тя поокастри букета, който Джордж й бе дал, сложи прясна вода на цветята и препрочете писмото, което той й бе изпратил.
— Клетникът — каза си тя, мачкайки малкото парче хартия с пръстите си, — как бих могла да я смажа с това! И за такова нещо е готова да сломи сърцето си… за един глупав мъж… за един суетен и надут човек… и при това дори не я обича. Моят клетичък добър Родън струва десет пъти повече от това същество.
Сетне тя започна да мисли какво ще направи, ако… ако нещо се случи на клетия добър Родън, и какво щастие беше, че бе оставил конете си в Брюксел.
Мисис Кроли, която не без яд видя как семейство Берейкърс си замина, през този ден намисли самата тя да вземе възприетите от графинята предпазни мерки и заши в облеклото си по-голямата част от скъпоценностите, чековете и банкнотите си. Така нагласена, тя бе готова за всякаква възможност — да избяга, ако сметне за необходимо, или пък да остане и посрещне победителя, независимо от това дали той е французин или англичанин. И не е сигурно дали нея нощ тя не сънува, че става графиня и маршалска съпруга, докато Родън, обвит в шинела си, останал да сънува на дъжда при хълма Сен Жан, си мислеше с цялото си сърце за малката женичка, която бе оставил зад себе си.
Следният ден бе неделя. Мисис майор О’Дауд имаше удоволствието да види, че й двамата й пациенти са освежени телом и духом от почивката през нощта. Самата тя бе спала на едно голямо кресло в стаята на Амелия, готова да се притече на помощ на приятелката си или пък на подпоручика, ако някой от тях се нуждае от услугите й. Когато настъпи утрото, тази яка жена се върна в квартирата, която бяха заемали с майора, и там си направи сложен и разкошен тоалет, напълно подходящ за случая. И твърде е възможно, докато седеше самичка в тази стая, в която бе живял съпругът й, където шапчицата му все още лежеше на възглавницата, а бастунът му бе изправен в ъгъла, поне една молитва да се е издигнала към небето, за благоденствието на смелия воин Майкъл О’Дауд.