Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Ще продам и двата или нито един — решително заяви тя.
Родън й бил заповядал да не се разделя с конете за по-малка цена от тази, която сега определила. Лорд Берейкърс щял да й даде същите пари. И въпреки цялата й любов и уважение към семейство Седли нейният скъп мистър Джоузеф трябвало да разбере, че бедните хора трябва да живеят. С една дума, никой не можеше да бъде по-любвеобилен и по-твърд, когато се касаеше за парична сделка.
Както можеше да се предполага, Джоз в края на краищата се съгласи. Сумата, която трябваше да й даде, бе толкова голяма, че той беше длъжен да й поиска известен срок — толкова голяма, че представляваше същинско малко състояние за Ребека, която бързо пресметна, че с тази сума и с полученото от продажбата на Родъновите вещи, както и с вдовишката си пенсия, в случай че го убият, тя ще бъде напълно независима и ще може да гледа превратностите на живота право в лицето.
Веднъж или два пъти през деня и самата тя бе мислила за бягство. Но разумът й даде по-добър съвет. — «Да предположим, че французите действително дойдат — мислеше си Беки, — какво ще направят на една бедна офицерска вдовица? Ха! Минаха вече времената на плячкосванията и на обсадите. Ще ни оставят да си отидем спокойно в отечеството или пък ще си живея приятно в чужбина с един хубав доходец.»
Междувременно Джоз и Изидор отидоха в конюшните да прегледат току-що купените животни. Джоз заповяда на слугата си да оседлае веднага конете. Той възнамеряваше да тръгне още същата вечер, още същия час. Остави лакея си да приготовлява конете, а сам се отправи към къщи да нареди необходимото за заминаването си. Последното трябваше да стане тайно. Той ще влезе в стаята си през задния вход. Никак не му се искаше да се изправи лице срещу лице с мисис О’Дауд и с Амелия и да им признае, че се готви да бяга.
Докато сключваше сделката с Ребека и докато преглеждаше конете, утрото отново бе настъпило. Но макар че полунощ отдавна бе минала, за града нямаше почивка. Хората бяха станали, светлините в къщите блестяха, тълпите продължаваха да се навъртат около вратите, а улиците бяха изпълнени с движение. Най-различни слухове все още се носеха от уста на уста. Според едно сведение прусаците били напълно сразени; според друго — англичаните предприели нападение и победили; трето пък поддържаше, че те се държали на позициите си. Този последен слух започна да се затвърдява все повече и повече. Никакъв французин не се бе появил. Започнаха да пристигат разни откъснали се от войската войници, които донасяха все по-благоприятни сведения. Най-после в Брюксел дойде един адютант със съобщения до коменданта на града. Той разлепи навсякъде официално съобщение за успеха на съюзниците при Катр Бра и за пълното отблъскване на французите под командуването на Ней след шестчасова битка. Адютантът трябва да бе дошъл по времето, когато Джоз и Ребека сключваха сделката си или когато той преглеждаше конете. Когато стигна в хотела си, Джоз завари на входа двадесетина от безбройните му обитатели, които разискваха новината. Нямаше никакво съмнение за истинността й. И той отиде да я съобщи на намиращите се под негова закрила дами. Не смяташе за необходимо да им каже как бе възнамерявал да ги напусне, как бе купил коне и каква цена бе платил за тях.
Но за тези, които мислеха единствено за безопасността на своите любими, победата или поражението бяха само второстепенни неща. Като научи за победата, Амелия стана дори още по-възбудена от по-рано. Тя искаше още в този миг да отиде при войската. Умоляваше брат си със сълзи на очи да я заведе там. Съмненията и страховете й стигнаха най-висока точка. Клетата девойка, която в продължение на дълги часове бе стояла като вцепенена, сега буйствуваше и тичаше насам-натам в истерично безумие. Каква жална картина представляваше тя! Нито един от гърчещите се от болка войници на бойното поле, петнадесет мили далеч от града, където лежаха след борбата толкова много от смелчаците — нито един мъж не страдаше по-силно от тази клета невинна жертва на войната. Джоз не можеше да понесе гледката на нейните страдания. Той остави сестра си под грижите на по-твърдата от него нейна приятелка и още веднъж слезе при входа на хотела, където всички се помайваха, все още разговаряха и чакаха повече новини.
Докато стояха там, утрото съвсем настъпи и от бойното поле започнаха да идват повече новини, донасяни от хора, които бяха участвували в самото сражение. Военни коли и дълги селски каруци, натоварени с ранени, започнаха да пристигат в града. От тях се разнасяха болезнени стенания и посърнали лица поглеждаха тъжно над сламените настилки. С любопитство и болка гледаше Джоз Седли към една от тези коли, а стоновете на хората в нея бяха ужасни — изморените коне едва можеха да теглят.