Панаир на суетата (роман без герой)

Никой лекар не би могъл да препоръча на нашата млада дама, в нейното трескаво и неспокойно състояние по-подходящо лекарство от това, което случаят изпречи пред нея. Тя и мисис О’Дауд непрестанно бдяха над ранения момък, чиито болки бяха много остри, и по време на наложената й длъжност Амелия нямаше време да размишлява върху собствените, си грижи, нито пък да се отдава на личните си страхове и предчувствия, към което бе склонна. Младият ранен момък разправи по простичък начин какво се беше случило през деня и как се бяха сражавали приятелите ни от храбрия… полк. Те пострадали много. Загубили много офицери и войници. Когато нападали, конят на О’Дауд бил застрелян изпод него и всички помислили, че с майора вече всичко е свършено и че Добин ще добие майорски чин, но когато се върнали от мястото на нападението към старата си позиция, открили майора седнал на трупа на своя Пирам да се разхлажда с една джобна бутилка. Капитан Озбърн повалил френския копиеносец, който пробол подпоручика. Това накара Амелия така да пребледнее, че мисис О’Дауд спря подпоручика да не разказва повече. А в края на деня капитан Добин, макар и самият той ранен, взел на ръце момъка и го занесъл при лекаря, а оттам в каруцата, която трябвало да го доведе в Брюксел. Също така обещал на каруцаря два луидора, ако го закара до хотела на мистър Седли в Брюксел и каже на мисис капитан Озбърн, че сражението е свършено и че съпругът й е здрав и читав.

— Този Уилям Добин действително има добро сърце — каза мисис О’Дауд, — при все че постоянно ми се надсмива.

Младият Стъбл се кълнеше, че в армията нямало друг офицер като него, и не престана да сипе похвали върху по-старшия от него капитан за неговата скромност, доброта и за възхитителното му хладнокръвие на бойното поле. Амелия слушаше разсеяно тази част от разговора. И само когато ставаше дума за Джордж, тя даваше ухо, а когато не го споменаваха, тогава пък мислеше за него.

Като се грижеше за ранения и като си представяше какви злини са избягнали предишния ден, вторият ден съвсем не премина бавно за Амелия. За нея в армията имаше само един човек; и щом той беше добре, трябва да се признае, че всичко останало й бе безразлично. Сведенията, които Джоз носеше от улицата, докосваха само бегло ушите й, макар че те бяха от естество да обезпокоят този плашлив джентълмен, както и мнозина други хора от Брюксел. Вярно — французите били отблъснати, но това станало след жестока и неравна битка, и то само с една от дивизиите на френската армия. Императорът с главните си войски бил далеч към Линеи, където напълно бил смазал прусаците и сега можел свободно да стовари всичките си сили върху съюзниците. Херцог Уелингтън се оттеглял към столицата и навярно някаква голяма битка щяла да се разреши пред стените й, а шансовете за успех били твърде съмнителни. Херцог Уелингтън имал само двадесет хиляди британски войници, на които да разчита, тъй като германските сили представлявали набързо събрани доброволци, а белгийците били сразени. И негово сиятелство трябвало само с тази шепа хора да устои срещу сто и петдесет хиляди войници, нахлули в Белгия.