Белгарат — магьосникът

— Интересно.

— Кое по-точно?

— Белязаното приятелче изглежда си пада по грозотията. Ктучик явно е отвратителен. Урвон също не е стока. Зедар не е толкова зле, ако не се брои грозотията на душата му, разбира се.

— Ти не си точно човекът, който би могъл да съди другите заради външността им, чичо — припомни му Поулгара.

— Не беше нужно да го казваш, Поул. А сега какво, Белгарат?

Аз се почесах по брадата.

— Мисля, че ще е най-добре да извикаме близнаците и да видим дали няма да можем да се свържем с Учителя. Нужен ни е съвет. Ангараките явно разполагат с абсолютно пълни и точни записки от пророчествата, а Торак се чуди как да заличи написаното.

— Ще можем ли? — попита Поул.

— Не съм съвсем сигурен — признах си аз, — но мисля, че трябва да опитаме. Зедар може би има пълен препис на пророчествата, но аз мразя да разчитам на твърдения, започващи с „може би“, особено в такива ключови моменти.

Оказа се, че е невероятно лесно да се свържем с Алдур. Мисля, че това се дължеше на преходния период, в който се намирахме тогава. Така или иначе, едно простичко „Учителю, имаме нужда от теб“ накара Алдур да се появи в моята кула. Образът му беше доста прозирен и размазан, но Учителя все пак се появи.

Той веднага отиде при Поулгара, което май не трябваше да ме учудва.

— Моя обична дъще — каза й той и я докосна леко по бузата.

Ще повярвате ли, ако ви кажа, че почувствах лек пристъп на ревност? Поулгара все пак беше моя дъщеря, а не негова. Е, ние всички ставаме малко странни с напредването на възрастта.

— Ти знаеш какво прави Торак в Ашаба, нали, Учителю? — попита Белдин.

— Да, синко — отговори му Алдур с тъга в гласа си. — Моят брат е объркан и си мисли, че би могъл да промени бъдещето, като само промени думите, които му разказват за него.

— Но ако той отиде твърде далеч и промени пророчествата толкова много, че неговите ангараки да не знаят какво да правят — казах аз с тревога. — Трябва ли да предприемем нещо?

— Не, сине мой — отвърна ми Алдур. — Точните записки съществуват, независимо дали на моя брат това му харесва или не. Необходимостта, която ръководи неговите действия, няма да позволи да й бъде пречено. Белзедар е при моя брат и макар да не го осъзнава, все още е воден в известен смисъл от нашата Необходимост. Той се е погрижил словата, които изразяват волята на другата Необходимост, да останат непокътнати.

— Олекна ми — каза Белдин. — Доста зор щяхме да видим, ако се наложеше да пазим и двете пророчества. И без друго си имаме достатъчно работа по опазването на нашето.

— Бъди спокоен, сине мой — му каза Алдур. — Събитията, които ще доведат до Последния сблъсък вече са поели по своя път и никой, и нищо не могат да ги спрат.

— Вече разпознахме двама от пророците, които ще ни предадат нашите напътствия — осведомих Алдур. — Техните думи се записват дословно.