Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Велики Боже! — провикна се Балзамо.
— Е, какво толкова? — попита Алтотас.
— Вие сте ранен — при това — сериозно.
— Защото и ти си като Свети Тома и не вярваш, докато не видиш или не пипнеш. Трябва да те накарат да видиш и да пипнеш.
Той взе малко шишенце, което беше поставил в обсега на ръката си, и като изля няколко капки върху раната, каза:
— Гледай!
Тогава пред силата на тази почти магическа течност кръвта спря да тече, плътта се затвори отново, като прибра и вената, а нараненото място се превърна в твърде малка дупчица, за да може течността, наречена кръв, да се измъкне оттам. Този път Балзамо гледаше стареца напълно стъписан.
— Ето какво още открих. Какво ще кажеш, Ашарат?
— О! Казвам, учителю, че вие сте най-ученият сред мъжете.
— И че ако не съм победил напълно смъртта, аз съм й нанесъл поне един удар, от който ще й бъде трудно да се възстанови, нали?
— Вярно е или най-малкото — възможно е, учителю.
— Е, добре, донеси ми детето тогава.
— Оставете ме да поразмисля още. Размислете и вие самият.
Алтотас хвърли на своя последовател един поглед, изпълнен с най-върховно презрение.
— Върви — каза той, — върви! Ще те убедя по-късно и освен това човешката кръв не е толкова безценна съставка, че да не мога да я заменя с някаква друга. Върви! Ще те потърся и ще те намеря. Нямам нужда от теб, върви!
Балзамо удари с крак по вратичката и слезе в долното жилище — ням, неподвижен и изцяло покорен от гения на този човек, който караше другите да повярват в невъзможното, защото самият той правеше невъзможни неща.
61.
Сведенията
Госпожа Дю Бари беше особено настойчива в описанието на опасността, която предстоеше, ако се допусне привържениците на Дьо Шоазьол да спечелят благоволението на дофината. Кралят отговори, че госпожа дофината е само едно дете, а господин Дьо Шоазьол — възрастен министър, с други думи, че не съществува опасност, щом като детето нямаше да знае как да работи, а възрастният човек — да се забавлява.
После, възхитен от това сравнение, кралят пресече обясненията.
Това не се хареса на госпожа Дю Бари, защото тя забеляза, че кралят беше разсеян.
Луи XV беше кокетен. Той често с удоволствие караше любовниците си да ревнуват, без, разбира се, тази ревност да предизвика караници или твърде продължителни сръдни. Кралят отговори на ревността й със следните паметни думи, от които не мислеше нито една:
— Много съм загрижен за щастието на снаха си и не зная наистина дали господин дофинът ще й даде цялото нужно щастие.
— И защо не, сир?
— Защото ми се стори, че в Компиен, в Сен Дьони и в Ла Мюет господин Луи гледаше много към другите жени и твърде малко към своята.
— Наистина, сир, ако Ваше величество не ми беше казал подобно нещо, нямаше да го повярвам. Все пак госпожа дофината е красива.
— Хубаво! Но погледнете госпожица Дьо Таверне, тя е на възрастта на ерцхерцогинята.
— Е, и?
— Е, тя е прекрасна до съвършенство.
Светкавица проблесна в очите на графинята и предупреди краля за неговото лекомислие.
— А и вие самата, скъпа графиньо — поде той живо, — понеже казвате това, на шестнадесет години сте била, уверен съм, закръглена като овчарките на нашия приятел Буше.
Това малко ласкателство пооправи нещата, но все пак ударът беше нанесен. Госпожа Дю Бари предприе веднага нападение, прикрита под преструвки.
— А! — каза тя. — Значи тази госпожица Дьо Таверне е твърде красива?
— Ах, скъпа графиньо, вие ме тласкате в клопка. Знаете, че вкусът ми не е изискан. Прави ми впечатление плътта, по дяволите, подробностите. У госпожа дофината виждам кости и това е всичко.
— А у госпожица Дьо Таверне вие видяхте плът, както казвате. Но това е, защото госпожа дофината е изискана красавица, а госпожица Дьо Таверне — не.
А после добави много високо:
— Бога ми — бих била твърде доволна, ако госпожа дофината си избереше за почетни дами малко по-привлекателни жени. Ужасно е да виждаш един двор само от старици.
— А! И вие ли го казвате, скъпа ми приятелко? Повтарях го на дофина дори вчера, но на съпруга това нещо му е безразлично.
— И, вижте, защо не започне например, като вземе тази госпожица Дьо Таверне?
— Но аз мисля, че ще я вземе — отговори Луи XV.
— А! Вие знаете това, сир?
— Мисля поне, че я чух да го казва.
— В такъв случай не я е препоръчал господин Дьо Шоазьол, защото, ако беше той, приходите на Таверне щяха да бият на очи.
— Графиньо, графиньо, да не говорим за политика, умолявам ви.
След един час Негово величество беше стигнал до Големия Трианон157 твърде радостен, че е предизвикал ревност.
157
Големият и Малкият Трианон са два замъка, построени в парка на Версай — съответно през 1687 и 1762 г. През XVII и XVIII в. трианон означава луксозна вила — бел.прев.