Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Кое око искаш да отвори, Ашарат? — попита старецът.

— Дясното.

Двата доближени един до друг полюса, но отделени от парче коприна, докоснаха вратен мускул. Веднага дясното око на кучето се отвори и то изгледа втренчено Балзамо, който отстъпи ужасен.

— О, колко странно! — каза той.

— Виждаш ли колко нищожно нещо е смъртта — каза Алтотас, тържествуващ от смайването на ученика си, — щом един беден старец като мен, който скоро ще й принадлежи, може да я накара да се отклони от неумолимия си път.

И изведнъж добави със скърцащо нервен смях:

— Внимавай, Ашарат, ето едно мъртво куче, което преди малко искаше да те ухапе, сега ще изтича след тебе, пази се!

И наистина кучето с прерязания си врат, зиналата си уста и потрепващото си око се надигна изведнъж върху четирите си лапи и с ужасяващо провиснала глава се заклатушка върху тях156.

Балзамо усети как косите му настръхват и как потта тече по челото му. Отстъпвайки, той се прилепи до вратата, без да знае дали трябва да бяга, или да остане.

— Хайде, не искам да те уморя от страх, опитвайки се да те образовам — каза Алтотас, отблъсквайки трупа и устройството. — Стига толкова опити.

След като трупът изгуби допира си с устройството, веднага падна покосен на пода.

— Би ли повярвал, че смъртта е това, Ашарат? И би ли я сметнал за толкова безсилна?

— Странно, наистина странно — каза Балзамо, като се приближи. — Ако вашият еликсир беше вече направен и вие дадяхте на това куче от него, то вечно ли щеше да живее?

— Разбира се.

— Ами ако попадне в ръцете на друг експериментатор като вас, който ще го заколи?

— Добре, добре — провикна се старецът радостно, като пляскаше с ръце, — това чаках.

— Еликсирът ще попречи ли на един комин да падне върху нечия глава, на един куршум да покоси някой човек, на един кон да разпори с ритник корема на ездача си?

Алтотас гледаше Балзамо със същия поглед, с който човек гледа противника си и се кани да го удари така, че да го събори на земята.

— Не, не — каза той, — ти си наистина последователен, скъпи ми Ашарат. Нито комин, нито куршум, нито ритник не ще могат да бъдат избегнати, докато има къщи, пушки и коне.

— Наистина, вие ще възкресявате мъртъвците.

— За миг — да, завинаги — не. Трябва най-напред да открия мястото в тялото, където е разположена душата, а това би могло да продължи твърде дълго. Но ще попреча на душата да излезе от тялото през направената там рана.

— А, бих искал да видя това.

— Е, добре — гледай!

И преди Балзамо да успее да го спре, той си преряза вената на лявата ръка с един ланцет. В тялото на стареца беше останало толкова малко кръв, тя течеше толкова бавно, че беше нужно известно време да се появи налице, но най-после кръвта стигна дотам и след като мостът беше отворен, рукна обилно.