Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— И като се срути монархията, да видим — искам да потъна в измисленото от теб бъдеще и да говоря с твоя загадъчен език — та като се срути монархията и кралската власт загине, какво ще се роди из развалините?
— Свободата.
— А! Значи французите ще бъдат свободни?
— Това все ще се случи един ден.
— И сред тези тридесет милиона свободни хора смяташ, че няма да се намери нито един човек с малко повече ум от другите, който да заграби някоя хубава сутрин свободата на двадесет и девет милиона деветстотин деветдесет и девет хиляди, деветстотин деветдесет и девет свои съграждани, за да има малко повече свобода само за себе си? Спомняш ли си кучето, което имахме в Медина и което само изяждаше частта на всички други кучета?
— Да, но един хубав ден останалите се съюзиха срещу него и го удушиха.
— Защото са кучета. Хората не биха сторили нищо.
— Значи вие поставяте човешката интелигентност под тази на кучетата?
— Струва ми се, че в древността имаше един император Август, а в модерните времена — един Оливър Кромуел, които захапаха страстно римския ботуш и английския кейк, без онези, от които го отнеха, да успеят да кажат кой знае какво по този въпрос.
— Е, добре, ако предположим, че се появи такъв човек — той ще бъде смъртен и ще умре, но преди да умре, ще е сторил добро на същите тези хора, дори да ги е потискал, защото ще е променил природата на аристокрацията. Ще бъде задължен да се опре върху нещо и ще е избрал най-силното, с други думи — народа.
— Ще замени равенството, което унижава, с равенството, което извисява. Равенството няма точно установена граница, нивото му се променя от онзи, който го е създал. Или извисявайки народа, той ще създаде непознато до този момент правило. Революцията ще е направила французите свободни, а закрилата, която ще им даде някой нов император Август и друг Оливър Кромуел, ще ги направи равни!
— Ох, колко е глупав този мъж! — провикна се Алтотас. — Посветете двадесет години от живота си да образовате едно дете, за да се опитате да му кажете всичко, което знаете, за да дойде то един ден и ви учи.
— Е, добре — каза Балзамо, отговаряйки на стареца, когото една суха кашлица току-що беше прекъснала. — Вие казвате, че никой не е открил този еликсир на живота. А аз ви казвам пък, че и никой няма да го открие. Признайте грешките си на Бога.
— Глупав отговор! Никой не бил открил тази тайна и значи никой няма да я открие. Но тази логика никога не би дала открития. А нима смяташ, че откритията са новоизмислени неща. Не, те са преоткрити забравени неща. И защо, ако нещата са били веднъж открити, да бъдат забравени? Защото животът е много кратък, за да може изобретателят да извлече от откритието си всички съдържащи се в него възможности. Тези три капки кръв биха възкресили ранения смъртно в петата Ахил, смъртта е произлязла оттам и се е вмъкнала. Да, повтарям ти, Хирон е универсалист — значи нито по-добър, нито по-лош от Алтотас. И на него друг Ашарат е попречил да довърши работата си, която би спасила цялото човечество, като го изтръгне от божието проклятие, обрекло го на смърт. Е, какво ще кажеш за това?
— Ще кажа — каза Балзамо, видимо разстроен, — че аз си имам моята работа, както вие си имате вашата. Да я свършим всеки за себе си с рисковете и загубите й. Няма да ви подкрепя в едно престъпление.
Алтотас удари с двете си сухи ръце по мраморната маса.
— Хайде, не бъди човеколюбив идиот, това е най-лошата порода идиоти, която съществува в света. Хайде, ела да поговорим малко за закона — за жестокия и абсурден закон, написан от животни като теб. С твоя непригоден и егоистичен закон, който жертва бъдещия човек заради сегашния и който е приел за девиз „Живей днес и умри утре“. Да поговорим за този закон, съгласен ли си?
— Кажете каквото имате да казвате, аз ви слушам — отвърна Балзамо.
— Имаш ли молив или перо? Да направим едно малко изчисление.
— Аз изчислявам без перо и молив. Кажете каквото имате да казвате.
— Да разгледаме твоя план, да, спомням си го… Или щом французите станат свободни и равни, твоята работа ще е свършена. Така ли е?
— Да. И вие гледате на това като на нещо невъзможно?
— Не вярвам в невъзможните неща. Виждаш, че съм ти отредил хубава роля. Но най-напред Франция не е Англия, където вече е направено всичко, което искаш да направиш ти! Франция е свързана с Европа, както черният дроб с вътрешностите на човека. Тя има корени у всички други нации, фибри — при всички други народи. Опитай се да изтръгнеш черния дроб от голямата машина, наречена европейски континент, и в продължение на двадесет, тридесет, четиридесет години може би цялото тяло ще трепери. Ако сложа най-малкото число — двадесет години, това много ли е, отговори ми, мъдри философе.