В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Бисерите на Съкровеното Знание се събират и натрупват постепенно, според растежа и разширяването на съзнанието. Да се даде отведнъж всичко, означава да се разруши. Освен това всяко стъпало изисква закрепване. Неукрепеното знание не предизвиква отлагане на кристали в Чашата. Неотнимаемо е това, което е утвърдено по формулата „ръка и крак човешки.“ Трябва да се премине през всичко за утвърждаване на получаваното Знание. Живот, проведен в благополучие и покой, не води до никакви натрупвания. Обикновено хората искат да получат без да платят или да притежават без да са заработили с труд. Но участта на длъжника е незавидна. Даващият получава законно. На раздаването на духовни дарове никой не може да попречи. Невидимото и мислено раздаване е висока степен на даване. Служителят на Светлината със своите излъчвания се представя като носещ благо на Света. Въздаването идва винаги, но не в обичайните мерки. Но кой от служителите на Светлината мисли за награда? Лъчът на Учителя и пребиваването в Него не е ли най-високата награда? (8.19)
(Гуру).Нека вървящите след вас твърдо усвоят, че половинчатост по Пътя няма, че отдалият всичко и отказалият се от всичко получава според степента на пълнотата на това отдаване и способността да вмести това, което получава в замяна. Но обикновено хората искат и да получат, и да си оставят нещо от миналото, с което не искат да се разделят. За получаването ще съдим според степента на пълно отдаване. (8.81)
(Гуру). Имащият какво да даде трябва да дава. Да дава — това е негово задължение и дълг пред хората, и особено пред близките по дух. Въпросът е само в това какво да се даде и колко. Да се постигне мъдрост на даването не е толкова просто и лесно. Още повече, че желаещите да вземат са твърде много. Изисква се много голяма предпазливост при тези, които искат да получат колкото се може повече, и то често нямайки право на това. В тези случаи съдия може да бъде само сърцето. Само то ще се възпротиви на не мъдрото раздаване и ще покаже мълчаливия си протест. В такива случаи сърцето трябва да се послуша и да не пресилваме себе си с ненужно раздаване. Искането съвсем не означава право за получаване на исканото. Бъдете зорки и имайте по сто очи, защото поглъщащите чужда енергия са много. (8.292)
Съчетаването на сърдечните огньове с Огньовете на Сърцето на Учителя представлява пътят на истинското ученичество. Без наличието на тези огньове в сърцето на ученика се получава не взаимна връзка и животворен взаимен обмен на енергиите, а поглъщане енергията на Учителя. Само по усещането на собственото сърце може да се съди за недопустимостта на такова поглъщане, когато това беззаконие се извършва вече по низходящата верига на Йерархията. Затова трябва навсякъде да се принася, ако искате получаването да бъде законно. Единствено желанието да се взема и да се получава съвсем не е достатъчно. За съжаление това често не се разбира и изискванията произлизат от страна на нищо не донеслите. Условието на задължителност за приношение от страна на ученика е много древно, но впоследствие, не желаейки да поднасят даровете на сърцето, са започнали да ги заместват с веществени дарове и дори пари. Всеки може да си представи какво се е получило от такова извращение на законите за обмен на тънките енергии. Най-ценните дарове, които могат да бъдат поднесени на Учителя, това са любовта и устремеността. От тях любовта е по-горна. Любовта може да разпали устремеността,а устремеността — любовта. А колко животворен е този огнен взаимообмен! Учителят изпитва радост когато ученикът му поднася даровете на своето сърце. Но когато вместо радост се усеща опустошаване на съкровищницата и прахосване на енергията, значи правилността на взаимообмена е нарушена. Рядко такъв гълтач на чужда енергия признава ставащото беззаконие. Той ще чувства прекрасно когато някой друг смуче от неговата собствена енергия, но няма да се съгласи да признае собственото си деяние на обременяване и възлагане тежестта върху другиго. Това се дължи на това, че нейно величество саможивостта признава само себе си и поставя своите интереси над всичко. Трябва да се разяснява, че подобно отношение може да приключи твърде печално. Тогава прекъсната нишка на връзката вече ще бъде невъзможно да се възстанови. (8.449)
469. (М. А. Й.). Даващият винаги усеща изтичането на психическа енергия. Иначе не може и да бъде. Цялата работа е в това да не се отдава свръхмерно и даването да не бъде в пробит съд. И в единия, и в другия случай загубата на сили ще бъде незаконна и болезнена. Стремежът да се разкъса даващият е обикновено явление от страна на вземащите, макар и често не осъзнавано. Не забравяйте примера с Рамакришна. (8.469)