Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Да, виждала съм ги — каза Серен. — Нереките ги събират и ги смилат за лечебен прах.
— Точно така. Аквитор, тези места са били посетени наскоро и следите, които намерих, са много обезпокояващи. Мисля, че са драконови.
Тя го изгледа невярващо.
— Според гадателите на плочки Крепостта на Дракона е неактивна от хиляди години.
— Кога за последен път сте говорили с гадател?
Серен се поколеба — спомни си за опита на Пернатата вещица. Когато бе намекнато, че всичко е в движение.
— Добре, драконови да са. — Мисълта за дракони, появили се в този свят, бе ужасяваща. — Но не мога да разбера как това се свързва с Тайст Едур…
— Серен Педак, вече трябва да сте разбрали, че Тайст Едур почитат дракони. Бащата Сянка, трите Дъщери — всички те са дракони. Или соултейкън. В дълбините на ледниковия пролом недалече оттук може да се види разбитият череп на дракон. Вярвам, че този дракон е Бащата Сянка, онзи, когото едурите наричат Скабандари Кървавото око. Навярно това е източникът на измяната, която като че ли е в сърцевината на едурската религия. Там също намерих следи. Отпечатъци от Едур.
— И какъв смисъл извлече от всичко това, Хул? — Дразнеше я, че той й говори така официално.
— Ще има война. Съдбовна война, породена от съживено чувство за предопределеност. Боя се за Ханан Мосаг, защото мисля, че е хванал драконова опашка — може би повече от образно казано. Това може да се окаже твърде много дори за него и неговите К’риснан.
— Хул, кралят-магьосник вече не управлява Едур.
Стъписване. Лицето му помръкна.
— Нима делегацията пристигна с убийци?
— Той беше свален преди пристигането на делегацията — отвърна Серен. — О, не знам откъде да започна. Братът на Бинадас, Рулад. Той умря, после се съживи, с помощта на един меч — дара, който търсеше Ханан Мосаг. Рулад се провъзгласи за император. А Ханан Мосаг коленичи пред него.
Очите на Хул блеснаха.
— Значи, както казах. Предопределеност.
— Така ли предпочиташ да го наречеш?
— Долавям гняв в гласа ви, Аквитор.
— Предопределеността е лъжа. Предопределеността е онова, с което убийците се бронират срещу порицанието. Дума, предназначена да подмени етиката, да отхвърли всякакъв морален контекст. Хул, ти приемаш тази лъжа, и при това не от невежество.
Бяха стигнали до моста. Хул Бедикт спря, обърна се към нея и заговори разпалено:
— Ти някога ме познаваше, Серен Педак. Дотолкова, че да ми върнеш живота. Не съм сляп за тази истина, нито за това коя си. Ти си човек, държащ на честта в свят, който унищожава честта. И де да можех да взема от теб малко повече от това, което взех, да стана като теб. Дори да свържа живота си с твоя. Но нямам твоята сила. Не мога да се прекроя. — Изгледа я за миг и продължи, преди да е успяла да реагира: — Права си, не съм сляп. Разбирам какво означава да прегърнеш предопределеността. Опитвам се да ти кажа, че това е най-доброто, което мога да направя.
Тя се дръпна, сякаш всяка негова дума я удряше през лицето. Очите й се впиха в неговите и тя видя искреността на признанието му. Искаше й се да закрещи, да даде воля на болката си, писък, който да прокънти над целия град, най-сетне и неопровержимо в отговор на всичко, което се беше случило.
„Но не. Глупаво е да си мисля, че другите изпитват същото. Този прилив се надига и много малко са онези, които ще му устоят.“
С разбиваща сърцето нежност Хул Бедикт хвана ръката й.
— Хайде да навестим Първия евнух.
— Най-малкото — заговори тихо Серен, докато вървяха по моста, — твоята позиция стана по-маловажна, с което се оказваш по-малко застрашен, отколкото може би щеше да е иначе.
— Така ли мислиш?
— А ти?
— Зависи. Рулад може да не приеме предложението ми за съюз. Може да не ми повярва.
— Какво ще направиш тогава, Хул?
— Не знам.
Къщата за гости беше препълнена. Финад Джерун Еберикт беше дошъл с личната охрана на Първия евнух, Рулитите и още десетина други гвардейци и служебни лица. Когато Серен и Хул влязоха, принц Квилас Дисканар тъкмо говореше разпалено:
— … магьосници в двата ни лагера. Ако ударим сега, можем да успеем да изтръгнем сърцето на тази вероломна тирания! — Обърна се рязко. — Финад Морох Неват, моите магове тук ли са?
— Трима от четиримата, принце — отвърна воинът. — Лаердас е с корабите.
— Добре. Е, Първи евнух?
Нифадас гледаше принца безизразно. И вместо да му отговори, се обърна и погледна Хул и Серен.
— Аквитор, навън още ли вали?
— Не, Първи евнух.
— А Бурук Бледия готов ли е за тръгване?
Тя кимна.
— Зададох ви въпрос, Нифадас! — каза Квилас.