Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Отговорът — бавно заговори Първият евнух и малките му очички се приковаха в принца — предполага, че въпросът заслужава обсъждане. А не е така. Изправени сме пред нещо повече от магьосника Ханан Мосаг и неговите К’риснан. Изправени сме пред императора и неговия меч. Заедно те вече са нещо… друго. Придружителите ми са тук под мое ръководство и засега ще останем добронамерени. Кажете ми, принце, колко тайни убийци сте довели със своите магове?
Квилас не отговори.
Нифадас се обърна към Джерун Еберикт.
— Финад?
— Двама са — отвърна той. — И двамата са в тази стая.
Първият евнух кимна и заряза темата.
— Хул Бедикт, колебая се дали да ви поздравя с добре дошъл.
— Това признание не ме обижда, Първи евнух.
— Аквиторът запозна ли ви с положението?
— Да.
— И?
— С цената на всичко, съветвам ви да си заминете. Колкото може по-скоро.
— А вие какво ще направите?
Хул се намръщи.
— Не виждам причина да отговарям на това.
— Вие сте предател! — изсъска Квилас. — Финад Морох, арестувайте го!
На лицето на Първия евнух се изписа тревога, щом Морох Неват извади меча си и пристъпи срещу Хул Бедикт.
— Не можете да направите това — заяви Серен Педак.
Очите на всички се приковаха в нея.
— Съжалявам, принце — продължи тя; мъчеше се да говори спокойно. — Хул Бедикт е под закрилата на Тайст Едур. Получил е статут на гост от Бинадас Сенгар, брат на императора.
— Той е ледериец!
— Едур ще са безразлични към тази подробност — отвърна Серен.
— Тук приключихме — заяви Нифадас. — Арести няма да има. Принц Квилас, време е.
— Нима ще припкаме по командата на този „император“, Първи евнух? — Квилас трепереше от гняв. — Поканил ни е, добре. Нека да почака кучият му син. — Извъртя се рязко и изгледа Хул Бедикт. — Възнамерявам да ви обявя извън закона, като предател на Ледер. Животът ви е обречен.
Единственият отговор на Хул бе уморена усмивка.
Нифадас се обърна към Серен.
— Аквитор, ще ни придружите ли до аудиенцията ни с императора?
Предложението я изненада и в не малка степен я притесни.
— Първи евнух?
— При условие, че Бурук е съгласен да изчака, разбира се. Сигурен съм, че ще е, и ще изпратя някой да го уведоми. — Махна с ръка и един от слугите изхвърча навън. — Хул Бедикт, допускам, че сте тръгнали да говорите с император Рулад? Най-малкото можете да ни придружите до цитаделата. Съмнявам се, че ще се получи объркване в намеренията, щом влезем.
Серен не можа да разбере мотивите под поканите на Първия евнух. Чувстваше се объркана.
— Както желаете — каза Хул.
Поведени от Нифадас, четиримата ледерии напуснаха къщата за гости и се отправиха към цитаделата. Серен придърпа Хул на една крачка зад Първия евнух и принц Квилас и прошепна:
— Тая работа нещо не ми харесва.
Хул изсумтя и чак след малко Серен осъзна, че се смее.
— Какво смешно има?
— Дарбата ти да подценяваш нещата, Аквитор. Винаги съм се възхищавал на способността ти да запазиш спокойствие.
— Нерешителността обикновено се смята за недостатък, Хул.
— Ако искаш увереност, се присъедини към мен, Серен.
Предложението бе тихо, едва чуто. Серен въздъхна.
— Не търся увереност. Всъщност увереността е единственото, от което най-много ме е страх.
— Очаквах подобен отговор.
Двама К’риснан ги посрещнаха на входа и ги въведоха в тронната зала.
Император Рулад беше седнал, новата му жена стоеше до него, вляво. Освен двамата К’риснан нямаше никой друг. Макар лицето на Майен да беше сковано и безизразно, нещо в него, непогрешимо в тайния женски език, подсказа на Серен, че консумирането на брака е станало — обвързване, което се беше отразило и в тъмните очи на Рулад, блясък на триумф и върховна самоувереност.
— Хул Бедикт — заговори той с хрипливия си глас, — кръвен брат на Бинадас. Идваш при нас в спорна компания.
— Императоре, доверието на брат ви към мен не е незаслужено.
— Разбирам. И какво изпитва вашият принц във връзка с това?
— Той вече не е мой принц. Чувствата му не означават нищо за мен.
Рулад се усмихна.
— В такъв случай ви предлагам да се отдръпнете настрана. Искам да разговарям с официалната делегация от Ледер такава, каквато е.
Хул се поклони и се отдръпна на три крачки вдясно.
— Аквитор?
— Императоре, дойдох да ви уведомя, че скоро ще напусна, като придружител на Бурук Бледия.
— Оценяваме вашата вежливост, Аквитор. Ако това е единствената причина да се явите пред нас, по-добре се оттеглете при Хул.
Тя се поклони мълчаливо и се отдръпна. „Все пак защо Нифадас го пожела това?“
— Император Рулад — каза Нифадас. — Може ли да говоря?