Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Останала отново насаме с Ягодкин, Франциска се обърна към него с думите:
— Татко, аз се съгласих да дойда с тебе на бал, но трябва и ти да проявиш своята любезност. Помисли си, аз нямам никакъв скъпоценен накит.
— Та това зависеше само от тебе, Клариса. Ти винаги си се отказвала от брилянтите и диамантите, които съм ти поднасял. Не си ли спомняш какво ми каза, когато ти дадох за Новата година златна огърлица?
— Как да не си спомням? — отговори Франциска, въпреки че тя не знаеше за какво й говори Ягодкин.
— Ти ми каза тогава едни хубави, но непрактични думи — подзе Ягодкин. — Не искам да нося диаманти, защото блясъкът им ще ми напомня „за сълзите, бедите и нещастията“.
— И сега съм на същото мнение — отвърна Франциска. — Аз мисля, че ако всички жени се съгласят да жертвуват накитите си, нещастия и бедност няма да има.
Ягодкин се засмя доволно.
— Това звучи много добре, но на практика не може да стане, защото, ако всички жени жертвуват накитите си, те няма да имат онази стойност, която имат днес, и няма да струват нищо.
— Да си призная, татко, този накит аз го искам не за себе си, а защото подхожда на нашия дом. Трябва ли да оставим онези горди жени да казват, че единствената дъщеря на милионера няма накити, че Ягодкин не е в състояние да и купи. Не, татко, не трябва да им позволяваме това. Името на нашия дом трябва да пазим, а чрез блясъка и да го издигнем.
Докато Франциска говореше, Ягодкин бе благоразположен. От радост той започна да пляска като малко дете.
— Браво — извика, — браво! Това ще рече да говориш умно. И ти се увери най-после, драга моя Клариса, че трябва да държим сметка за обществото и да правим дори жертви. А у нас, мило мое дете, в къщата на Ягодкин, трябва да има още по-голям блясък. Ще дойдеш ли заедно с мен при златаря или да му кажа той да дойде тук?
— Той сам нека дойде, за да мога да си избера нещо по мой вкус и по моя воля.
— Искаш да избираш! Ето думите, които отдавна трябваше да чуя от устата на моята дъщеря. Самостоятелна, самостоятелна трябва да бъде една Ягодкина, защото богатството я издига до висотата на княгиня. Не зная защо, но струва ми се, че ти за една нощ си се изменила и ако не целувах лицето ти, което безброй пъти съм целувал, бих помислил, че това не е вчерашната Клариса.
Вратата се отвори. Влезе Конрад Фелзингер. Ягодкин го поздрави и той учтиво се поклони.
— Вие сте заповядали да дойда — каза Фелзингер.
— Знаете, че аз не мога нищо да ви заповядам, господин Фелзингер. Аз ви считам за гост в моята къща и ви моля и вие да се чувствувате така.
— Вие сте повикан по мое желание — присъедини се към разговора Франциска — и се надявам, че не сме ви събудили.
— От три часа съм на писалищната маса — отвърна Фелзингер.
— Тъй прилежен — каза Франциска. — Ас какво се занимавате?
Фелзингер я погледна учудено.
— Това ме питате вие, госпожице Клариса? Вие знаете защо ставам толкова рано да работя.
Франциска се сепна. Усети, че бе невнимателна. Но имаше време да поправи грешката.
Тя отиде близо до Фелзингер и като го погледна любезно, сложи ръка на рамото му.
— Знам какво ви приковава към писалищната ви маса, но исках да го чуя още веднъж, и то пред баща ми.
— Вие имате тайни с дъщеря ми, господин Фелзингер? — запита Ягодкин. — Ако не ми кажете тайната, ще ви се разсърдя.
— Сега ще ви я кажа. Това е една невинна тайна. Прочетох стиховете на прочутия немски поет Хайнрих Хайне. Тези стихове харесаха много и на госпожица Клариса. Тя ме помоли да й преведа няколко песни на руски. Например тя знае достатъчно немски, за да може да разбира всичко. Аз побързах да изпълня молбата й.
Сега Франциска дишаше по-спокойно, защото знаеше това, което искаше.
— Колко сте добър, господин Фелзингер! — каза тя, като му стисна ръката. — Коя песен преведохте днес?
— Една много тъжна — каза Фелзингер. — Песен, която описва човешката съдба с няколко думи. Завършва с трагична любов.
— Дайте ми тази песен — замоли го Франциска.
— С най-голямо удоволствие, госпожице.
Фелзингер запя със своя печален тенор една песен, която разплака Франциска. Това не бяха престорени, а истински сълзи. Тези сълзи бяха предизвикани от проникновените стихове. Франциска нямаше лошо сърце, но бе суетна и лекомислена.
Като видя тези сълзи, Фелзингер каза:
— Ако Хайнрих Хайне не е получил друга награда за стиховете си, то вашите сълзи са достатъчни.
Конрад пееше, а Ягодкин често поглеждаше часовника. Бе време да тръгва, тъй като за вечерята у Бояновска имаше да се уреждат още някои работи.
— Бих ви помолил, драги господин Фелзингер, да ни придружите на гости у една наша домашна приятелка.