Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Кардов изгуби присъствие на духа. За да не падне, той трябваше да се подпре здраво на сабята си.
— Аз изпълних заповедта ви, Ваше Величество — изрече колебливо.
Александър се изсмя горко.
— Моята заповед? Не вярвах, че ще си толкова нахален да настояваш, че аз съм заповядал да убият детето.
Кардов се разтрепера.
— Заповедта ви, Ваше Величество, не беше ясна — каза той, — аз мислех… аз разбрах…
— Така си разбрал — каза царят, — в това е нещастието на всички царе, че нищожествата, които ги заобикалят, изменят думите им. Моята заповед бе да се потрудиш да отстраниш детето от дома на брат ми, а ти си разбрал да го убиеш.
Кардов падна на колене пред царя.
— Това е било недоразумение, Ваше Величество, и нищо друго — каза той. — Милост!
— Твоето недоразумение струва живота на един човек! Ти просиш милост? Нищо друго.
Царят почна да се разхожда нагоре-надолу из стаята. Внезапно той застана пред Кардов.
— Мъртво ли е детето? — запита гърлено.
— Една безсърдечна старица трябваше да го убие — каза Кардов. — Но аз мисля, че детето е още живо.
— Слушай сега какво ще ти кажа, Кардов — рече царят. — Давам ти срок от четири седмици да намериш детето. Ако дотогава не го намериш, ще загубиш свободата и живота си.
Заповедническият тон на царя прекъсна всеки отговор на Кардов. Той излезе от стаята като пиян.
— Малко ще ми бъдат четири седмици — говореше си тихо той, — за да спася главата си.
XXXIII. ПИРШЕСТВО С ШАМПАНСКО
Който познаваше милионера Ягодкин от по-рано, сега щеше да намери промяна у него.
Това можеха да забележат най-добре неговите слуги, които бяха около осемдесет души.
Напоследък Ягодкин бе станал търговец в пълния смисъл на думата, от глава до пети. Въпреки че не бе необходимо да наглежда работниците, както това правеше някога, той обикаляше големите колела, които движеха работната машина. Удължи работното време от 12 на 18 часа и затова стана милионер.
Ягодкин работеше без почивка и искаше същото от своите работници. Много често нощем в кабинета му светеше и заобиколен с книги, Ягодкин работеше сам.
По-рано се обличаше просто. Не обръщаше никога внимание на външността си и не търсеше развлечения. Той обичаше да си стои у дома.
През последната седмица се бе променил. Като че някаква вълшебна ръка се бе докоснала до него и той от тих и кротък човек бе станал човек, пълен с живот.
Най-прочутият шивач шиеше дрехите му, и то по последната парижка мода. По-рано отбягваше да носи украшения, а сега разни диаманти и брилянти блестяха на ръцете му. Ягодкин обръщаше голямо внимание на модата. Не му оставаше време да ходи в кантората си и затова по-рядко го виждаха там.
Касиерът на „Ягодкин и сие“ клатеше главата си, когато трябваше да изплаща по-големи суми.
Ягодкин теглеше значителни суми от касата и веднъж, когато касиерът трябваше да изплати 40000 рубли, ръката му затрепера и той си каза:
— Това не отива на добре.
Подчинените на Ягодкин се мъчеха да узнаят причината за тази промяна и не след дълго я откриха.
С проницателния си поглед гениалният пълководец Наполеон I в някои неприятни случаи казваше, като отпускаше рамене:
— Къде е жената?
Това правеше и Фридрих Велики.
Тези двама велики мъже при лоши случаи винаги търсеха причината у някоя жена.
Понеже Фридрих Велики и Наполеон правеха така, защо да не сторят това и чиновниците на Николай Ягодкин? Те подозираха, че е замесена някоя красива жена. Това бе Феодора Бояновска. Феодора и Ягодкин бяха станали приятели.
Преди известно време Феодора се премести в Къщата на духовете и всеки ден Николай Ягодкин я посещаваше.
Актът на къщата бе в ръцете на Феодора, въпреки че не бе броила никакви пари. Тя бе подарък за Феодора. Последваха още много подаръци. Феодора казваше открито на Ягодкин, че не уважава неговата личност, а парите му. Тя му каза също, че посещенията му ще имат успех само когато той изпълнява всяко нейно желание.
Отговорът на това бе един — екипаж с четири коня, и то такива, каквито няма в цял Петербург. Следваха други подаръци; скъпоценности, мебели, дрехи, цветя.
Феодора постигна целта си. Тя разбра, че коленичилият пред нея човек е милионер.
Въпреки всичко, милионерът не можеше да каже, че е получил от нея дори един благ поглед.
Феодора търпеше вечерните му посещения; той идваше, добре загърнат с пелерината си. Не му отказваше да й целуне ръка, но ако искаше нещо повече, му се надсмиваше.