Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Той я погледна още веднъж и излезе.
— Благодаря на Бога, че този човек няма да ме преследва като шпионин, най-много се страхувах от него, остава сега да отстраня слугинята и тогава пътят ми е свободен. Но време е вече. Тя трябва да си отиде още утре. Това момиче лесно може да ме познае.
От съседната стая долетя музика.
— Валсът е започнал, аз трябва да бъда царицата на бала. Тя отвори вратата на балкона и цяла група кавалери я заобиколи.
През това време Ягодкин и Феодора се бяха оттеглили в будоара на красивата Бояновска.
— Вие още не сте ми се похвалили, мила моя, с новото жилище. Харесва ли ви? — рече той, като се облегна на канапето.
— Вие сам виждате колко е хубаво — каза Феодора, като се приближи до огледалото и напръска с парфюм облите си гърди.
— Но аз исках да кажа друго. Известно ви е, че вашата вила се нарича Вила на духовете. Интересно дали сте забелязали нещо досега?
Феодора стана бледа като платно. Тя се овладя изведнъж и се засмя принудено.
— Суеверие, нищо друго. Досега не съм видяла никаква сянка и както виждате, жива и здрава съм.
— И при това чудно хубава — рече милионерът.
Той се приближи до нея и искаше да я прегърне, но тя се отдръпна и каза:
— Не така интимно, вие знаете, че съм ваша приятелка, но не и любовница.
— Напразно! — въздъхна Ягодкин. — Да знаете как копнея за вас, Феодора!
Феодора му се присмиваше открито.
— Вие, клети човече — каза тя с печален тон, — вие наистина ме обиждате, но ще се уверите, че не мога да излекувам болките ви.
— Колко сте лоша, Феодора!
— Лоша? Какво искате от мене? Нима искате толкова да се унижа, че да стана ваша държанка? Ако истински ме обичате, самата мисъл трябва да ви плаши.
— Феодора — каза Ягодкин, като я улови за ръката, — нима не пожертвувах за вас всичко, каквото пожелахте? Или имате още някое желание? Готов съм да изпълня и него.
Феодора въртеше цигара между пръстите си.
— Това е истина. Щедър сте като всеки милионер.
— Добре, какво още искате от мене?
Хубавата вдовица му разреши този път да се доближи и да я прегърне.
— Какво още искате, Феодора, кажете? Тя вдигна полека очи и го погледна.
— Желая да стана ваша жена, Ягодкин — рече тихо. Милионерът се изненада.
— Вие знаете, че съм женен.
— Ще изпълните желанието ми. Това няма значение.
— Това е невъзможно — рече Ягодкин. Феодора стана и го погледна право в очите.
— Когато човек иска, всичко може. Каза го кратко и ясно.
— Малко ли са случаите, когато мъжът напуска жена си?
— Какво ще кажат хората за мене! Това е невъзможно, Феодоро!
— Както всички, и вие се страхувате от хората. Вие сте страхливец.
— Аз имам право да се страхувам, защото работя с тях.
— А ако смъртта ви раздели с жена ви, тогава какво ще правите?
— Това е друго нещо; тогава щях да бъда вдовец и свободен.
Феодора се засмя лукаво.
— Помолете се тогава на дявола да ви раздели с жена ви. Ягодкин я погледна уплашено.
— За бога, какво говорите! — възкликна Ягодкин. — Ами ако ни чуе някой?
— Глупости, никой не ни слуша. Е, ако наистина ме обичате, ще отровите жена си.
— Да я убия? — каза Ягодкин.
— Да отстраниш от пътя си човек, който ти пречи, не е убийство, а егоизъм.
Ягодкин избърса потното си чело.
— Не ще успееш много, Феодора, с тази твоя философия — рече Ягодкин. — Законът ще нарече този егоизъм убийство. Тогава и двама ни ще обесят. Кой ще извърши убийството?
— Аз.
— Вие, Феодора? Жена ми е в Париж.
— Това, че е в Париж, е щастие за нас. Аз ще отида там. Ако една чужденка изчезне в Париж, никой няма да обърне внимание.
Ягодкин се сви на стола. Планът на Феодора съвсем го изненада. В душата му се водеше борба.
Феодора го наблюдаваше, както доктор наблюдава кризата на болен.
— Струва ми се, че моят план не ви се нрави. Тогава да отидем в салона, музиката отдавна свири. — Тя се обърна, за да излезе.
— Почакайте, Феодоро — извика Ягодкин, след като стана от стола и се приближи до нея. Феодора остана за минутка.
— Какво желаете, приятелю?
— Слушайте.
— Казвайте.
— Мислите ли наистина, че това убийство може да остане скрито?
— А как ще го разкрият, когато госпожа Ягодкина няма да умре от насилствена смърт?
— Ненасилствена смърт? А каква тогава? Тя го хвана за ръка и му пошепна на ухото:
— От отрова.
— Но докторите ще познаят отровата.
— Нищо — каза Феодора, — има отрови, които не могат да се познаят. Аз знам една жена, която изпи такава отрова и след това не откриха следа.