Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Дългоочакваното щастие — казваше тя — е най-сладко, затова чакай.
Това чакане, разбира се, не се харесваше на Ягодкин. Когато напускаше къщата й, той свиваше юмруци от яд. Бе се заклел да спечели любовта на Феодора и не се отчайваше.
За пръв път той се отдаде така пламенно на една жена. Когато страстта се вмъкне под бяла коса, тогава е най-опасна.
Красивата вдовица Бояновска го бе завладяла напълно, особено откакто жена му бе отпътувала. Сега животът му бе взел съвсем друга посока.
Но защо ли и Клариса се бе изменила от известно време? По-рано тя не ходеше на балове, нито на театър, живееше настрана от хората. Тази самотност дразнеше самия Ягодкин — тя обичаше домашния живот. Ала неочаквано всичко се промени.
Ягодкин се зарадва, че дъщеря му изказва желание да ходи заедно с него в обществото. Той не се колебаеше да я води и по концерти, и в театри.
От своя страна, Клариса умееше да живее като истинска милионерска дъщеря.
Не е нужно да припомняме на читателите, че това не бе истинската дъщеря на Ягодкин, а друга зае мястото на Клариса.
Един ден истинската Клариса изчезна от дома на милионера.
Онази, която зае мястото й, бе пълна нейна противоположност. Клариса бе склонна към тих живот, а Франциска искаше да изпита всички сладости на живота. Със страх очакваше тя деня, когато за пръв път ще се покаже като милионерска дъщеря.
В онази вечер, веднага щом комедиантът се отдалечи с Клариса, Франциска се изтегна на Кларисиното легло и се помъчи да заспи. Но сънят не идеше. Сърцето й бурно туптеше, а главата й бе в огън. Мислеше си дали ще издържи първия изпит. Въпреки уверенията на Бакунин, че толкова много прилича на Клариса, та никой няма да може да узнае лъжата, тя все пак се страхуваше да не би да я познаят. Може ли собственият баща да не познае дъщеря си? Обезпокоена, тя стана, притискайки с пръсти слепите си очи. Сега разбра каква дръзка роля се е заела да играе. Бе заслепена от жаждата да играе в света голяма роля като милионерска дъщеря.
Ако Ягодкин забележеше, че истинската му дъщеря е отвлечена и на нейно място е поставена друга, тя е загубена. При тази мисъл Франциска се разтрепера. Но вече бе късно, жребият бе хвърлен.
— Не ми остава нищо друго, освен да играя смело ролята, с която се заех доброволно. — Като каза това, тя се отпусна на копринените възглавници и сънят я обори.
Колко бе спала, не знаеше, но когато се събуди, слънцето беше вече доста високо. До леглото й тихо стоеше слугинята.
От разказа на Бакунин тя знаеше, че слугинята се казва Саша и че била духом и телом предана на господарката си.
Тази слугиня беше като трън в очите й и затова тя си постави за цел да я отстрани от длъжността й. Някакъв вътрешен глас й говореше постоянно, че именно тя е най-опасна.
На Кларисината прислужница са били познати най-подробно всички привички на господарката й и затова Франциска се страхуваше да не би един ден да я познае.
— Добро утро, мила Саша — каза лъжливата Клариса, след като се надигна от леглото. — Ела и по-скоро ме облечи, защото искам да пия чай с баща си.
Скоро бе облечена и можеше да отиде пред огледалото, за да оправи прислужницата косата й.
— Но бъди внимателна, Саша, гледай да не ме скубеш, бавно минавай с гребена, докато се оправи косата ми.
Неочаквано Франциска прекъсна разговора. Тя забеляза, че прислужницата се смее.
— Но защо се смееш? — попита я тихо. — Изглежда, че тази сутрин си в добро разположение.
— Драга и милостива госпожице, учудва ме, че днес се обърнахте към мен на „ти“.
Клариса цяла пребледня. Тя разбра грешката си, но бързо се съвзе и отвърна:
— Но не мога ли, мила Саша, да си направя удоволствието да се обърна към теб на „ти“?
Прислужницата се поклони на Франциска и целуна ръката й.
— Много съм щастлива, госпожице, тъй като това „ти“ от вашите уста звучи много хубаво, но вие си спомняте, драга госпожице, че когато постъпих на служба у вас и ви помолих да се обръщате към мен на „ти“, вие ми казахте, че с нищо и никаква слугиня няма да бъдете на „ти“. И сега аз се чувствувам много щастлива, госпожице Клариса, че устояхте на думата си.
— Добре, момиче, добре, повече не говорете, заловете се за работа.
Саша започна да плете дългите къдрави коси на господарката си.
— Знаете ли, госпожице, нещо ми дойде на ума.
— Какво? — попита Франциска.
— Изглежда, че вашата коса за една нощ е станала по-тъмна.
— Възможно е поради слабата светлина през зимата. Но готова ли си вече?
Саша се отдръпна.
— Коя утринна рокля ще пожелаете да облечете? — попита тя.