Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Виното е причината — каза си Конрад. — То е причината, че възбуди наивното момиче и то изгуби всякакъв срам. Утре тя ще бъде пак същата Клариса и няма да ми повярва, когато й разправя какво е правила тази вечер. Не искам да я видя такава. Никога не ще изчезне този образ от главата ми.
Той я съжаляваше и щеше на драго сърце да напусне къщата на вдовицата Бояновска, ако приличието не го задържаше. Право да си каже, това общество не му харесваше. Въпреки че тук присъствуваха дворяни, офицери и артисти, според мнението на Фелзингер това общество не бе подходящо за жени, тъй като тази вечер се разиграваха сцени, които го отегчаваха все повече. Не липсваха и оперни певици и танцьорки. До Конрад бяха седнали две госпожици от цирка, които разговаряха, без да се стесняват, за някакви подаръци, които получили от кавалерите си. Това го обиждаше, но той не издаде негодуванието си, нито пък напусна мястото си, но колкото и да е странно, започна по-внимателно да следи разговора на тези две госпожици.
Феодора, която не обичаше Клариса, ликуваше пред тази картина. Клариса така се бе отпуснала. Това ли беше същата оная Клариса, която познаваше? Феодора беше доста хитра, за да забележи, че момичето знае да се забавлява, да слуша пикантни историйки и да поглежда мъжете с кокетни погледи. Тя не можа да се стърпи и каза на Ягодкин:
— Погледнете дъщеря си, любезни приятелю, струва ми се, че никога не е била така прелестна. От очите й излиза огън. Струва ми се, че скоро ще има сватба.
— Това е най-голямото ми желание — рече Ягодкин. — Искам тя да вземе някой от нашето общество. Вие виждате, драга приятелко, че и Клариса иска това.
Феодора се засмя.
— Това е интересна новина — каза тя. — Аз мисля, че дъщеря ви не обича никого. Тази вечер наблюдавах дъщеря ви, мнението ми се измени, тъй като чета любовен огън в очите й; вие като баща трябва да й помогнете или пък да изкорените това от главата й.
— Да й помогна в любовта? — възкликна Ягодкин. — Да се омъжи за нищожен човек? Не, никога!
Феодора отпусна рамене.
— И това говорите вие? — рече, като го погледна кокетно. — Вие, който знаете силата на любовта?! Без съмнение вие ще й говорите да не се жени за него, ще я отстраните от Петербург. Но какво ще помогне това? Един ден тя ще забегне с любовника си.
— По дяволите, какво приказвате?
— Казвам ви какво може да се случи и нищо повече, драги мой, и с това свършвам. Какво ще правите, когато тя падне на колене пред вас и ви помоли за нещо?
Ягодкин хвана ръката й и я стисна с всичка сила.
— Спрете, спрете, Феодора, не говорете повече. Това, което казахте, разбунтува кръвта ми и ако чуя такова нещо от устата на дъщеря си, ще се откажа от нея. Бих могъл да стана и убиец — каза той.
— На кого е отдала Клариса своята любов?
— На един беден немски учител — отговори Ягодкин. — Доведох го тук по желанието на дъщеря си. Погледнете онзи, седнал е през осем стола от нас.
Вдовицата се обърна и видя хубавото лице на Конрад.
— Клариса има добър вкус — рече тя на любовника си. — Този Фелзингер е интересна личност.
— Само че е беден — каза Ягодкин. — Той има много непрактичен идеал. Такъв, като го оставиш пред пълни кесии със злато, няма да напълни джобовете си. Тези прехвръкнали тук немци остават бедняци през целия си живот, в случай че не са се родили богати. На такъв човек ли трябва да дам единствената си дъщеря! За него ли спечелих тези милиони, за него ли се трудих? Не, хиляди пъти не, аз ще премахна тези романтични мисли от главата на дъщеря си.
— Зная един лек, с който можете да махнете тази любов от главата й и всичко да забрави.
— Колко благодарен ще ти бъда! — възкликна Ягодкин.
— Да ви кажа ли какъв е? Колко ще ми платите за това? — попита Бояновска.
На лицето му се показа недоволство. Тази хубава и лукава жена все иска да й се плаща. Както и да е, трябва да се покаже весел.
— Вие ми казахте преди малко, че ви харесва конят на княгиня Мешчинска? Не й се иска да го продаде, тъй като се страхува животното да не осакати някого, защото е много буйно.
— Аз ще го укротя — прекъсна го Феодора. — Вие знаете, че съм способна да укротявам.
— Щом желаете да имате този кон, аз ще ви го купя, въпреки че княгинята иска много за него. Щом подаръкът е за вас, не ми струва скъпо.
— А аз ви обещавам, че ще излекувам дъщеря ви от тази любов към Фелзингер.
— Какво смятате да правите?
— Това е тайна — рече хубавата вдовица. — Но нека изпием по една чаша шампанско за моя план.
Чашите се чукнаха и докато пиеше, Феодора отправи странен поглед към Фелзингер, който бе застанал мирно в един ъгъл на стаята. Този поглед изразяваше не само страст и копнеж, но и демонско коварство.