Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— За Бога, не ме разпитвай толкова. Знаеш, че не обръщам чак толкова внимание на това.
— Истина е — отвърна с въздишка слугинята и извади от гардероба една синя като небето рокля.
— Ех, ако бях на ваше място, госпожице, щях да нося много по-хубави тоалети.
— Донякъде имаш право, Саша — отвърна Франциска. — Защо да не се радвам на по-хубави тоалети? Като дъщеря на милионер аз мисля, че тоалетът ми е твърде скромен. Но отсега нататък няма да бъде така. Веднага пиши на моята модистка да дойде и да ми вземе мярка за няколко бални рокли.
— Ракун да дойде при вас? Парижката модистка? Но нали знаете, госпожице, че тази горда жена не ходи при никого, а ако някой желае нещо, сам трябва да отиде при нея.
Франциска прехапа устни. Пак сгреши. По дяволите, не беше много лесно да играе ролята, с която се беше нагърбила.
— Мисля, че тази горда госпожица ще се откаже от глупостта си и ще дойде при мене, щом се касае за хубава печалба. Пиши й, че ще направя поръчка за няколко хиляди рубли. А сега няма да оставя баща си повече да ме очаква. Навярно той ме чака в трапезарията.
— Във всеки случай, почитаема госпожице, отпреди един час, както обикновено, четеше вестници.
Франциска излезе от спалнята и се отправи за трапезарията. Тя знаеше точно къде е. Бакунин й бе описал цялото разположение на къщата. Ягодкин закусваше.
Самоварът вреше, а на масата бяха сложени чинии, в които имаше кифли с масло, яйца, студено печено, шунка и хайвер.
— Добро утро, мило мое дете — каза Ягодкин при влизането на Клариса. — Как прекара нощта?
— Благодаря, татко, много добре — отвърна Франциска и се втурна към Ягодкин да го прегърне.
Бащата тихо я привлече до гърдите си. От безпокойство сърцето на Франциска силно биеше. Тя очакваше, че той може да я познае.
Настъпи най-решителната минута. Ако и сега Ягодкин не подозираше, че тя не му е дъщеря, играта бе спечелена. Ягодкин я милваше по русата коса.
— Колко си хубава, миличка — каза Ягодкин. — Но защо ми създаваш грижи, като изпускаш един такъв случай.
Франциска с признателност разбра какво означават тези думи.
— Ах, да не говорим за това, татко. Аз обичам Фелзингер и откровено ти го казах. Ти го доведе вкъщи. Вече се познаваш с него. Какво е мнението ти?
— Той е много даровит и честен човек — отвърна Ягодкин. — Ала ако кажа, че в негово лице виждам един идеален зет, няма да е истина. Аз искам моят зет да принадлежи към по-други кръгове. Например като барон Бронт — прибави той колебливо.
— Баронът не — рече Франциска, — ти вече знаеш, че аз обичам Конрад Фелзингер. — След като каза това, тя стана от мястото си и седна до масата срещу Ягодкин.
— Значи си непреклонна, Клариса. Аз ти казвам, че ти още не умееш сама да вземаш решения за каквото и да било. Но това твое романтично бленуване не е нищо друго освен последица от лошото възпитание — виновница за което е майка ти. Вместо да блестиш във висшето общество, тя никъде не те водеше; ти все вкъщи си стоеше.
— Ако това зависеше от мене, аз съвсем по друг начин щях да постъпвам.
— Но знаеш ли какво, Клариса? Чини ми се, че и сега не е късно. Искаш ли да те въведа в петербургското общество? Аз щях да те въведа в общество и салони, където се събира пялата аристокрация. И сега, когато майка ти я няма, струва ми се, че имаме благоприятен случай. Само трябва да ми кажеш, че желаеш.
Франциска подаде ръка на Ягодкин.
— Ти знаеш, че твоето желание, татко, е заповед за мен дори когато се отнася до моето сърце. Че защо да не те придружавам в обществото? Мястото ми не е ли до теб?
— Превъзходно, дете мое — каза радостно Ягодкин. — Ако искаш, можеш още днес да ме придружиш.
— Но къде, тате?
— В салона на красивата вдовица Бояновска. Да, дете мое, аз ти казвам, че тази жена знае да живее и има вкус и грация като никоя друга. Какво решаваш? Мога ли днес да разчитам на тебе?
— Добре, татко, но при едно условие.
— Някакво условие? В какво се състои това условие?
— Да дойде с нас и господин Фелзингер.
— Фелзингер! — извика Ягодкин. — Но какво ще търси Фелзингер в едно общество, където никога не е бил?
— Не те разбирам, татко. Ти ще ме заведеш за пръв път там. А нали и той трябва да бъде въведен в обществото, за да се сдобие с познати и приятели? Няма да откажеш на молбата ми, нали, татко? И те моля веднага да съобщиш на господин Фелзингер за това.
Милионерът гневно отпусна рамене.
— Чудна работа. Но както искаш.
Той натисна сребърния звънец на масата и в стаята влезе един слуга.
— Кажете на господин Фелзингер, че го моля да благоволи да дойде тук за няколко минути.
Слугата се поклони и излезе.