Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Научете го да се подчинява на законите на племето. Само който умее да слуша, ще умее, да заповядва, ако се наложи. Ако видите, че обича да убива без смисъл, а само за удоволствие, или ако видите, че е алчен и желае да получи повече, отколкото му се полага, убийте го без жалост и забравете за Еркле.
Тъжно ми беше все пак, безкрайно тъжно, да оставя малкия Хиулс в горите на Сицилия. Добре, че бях съвсем сигурен в бащинските грижи, които сиканите щяха да полагат за него. Арсиное пък се зарадва много на подаръка, който й донесох, и твърдеше, че е старинна критска изработка. Беше сигурна, че търговците в Тир биха заплатили огромна сума за такава ценна вещ. Казах й, че сиканите й дават златната гривна в знак на благодарност за това, че оставя сина си при тях. Пред Арсиное не споменах и дума за съкровището и за това, че знаех къде се намира то.
Подаръкът смекчи донякъде тъгата на Арсиное, а и самият Хиулс не прояви желание да тръгне с нас, когато настъпи уреченият час. Тръгнахме си, без да се сбогуваме, както беше прието у сиканите. Бързах да се срещнем с Ксенодот точно когато двамата с търговеца пристигнат на брега на реката, под боровите дървета, където бяха скрили товара си.
Те наистина се появиха — измъчени от пътя, с мръсни дрехи и целите изпохапани от комари. С тях бяха и натоварените с нова стока грохнали мулета. Ние пристигнахме на срещата отпочинали и спокойни. За всеки случай аз се бях облякъл в сикански кожи и носех рогатата маска. Арсиное също беше облечена в най-хубавите си кожи и бе боядисала лицето си така, че веждите й бяха изрисувани до слепоочията, устните й също изглеждаха разтеглени от багрилото. На шията си носеше огърлица от зъби на горски зверове, а черната й коса падаше свободно на раменете. Ханна бе облечена в дреха от тъкан, която сиканите умееха да изработват от дървесна кора. На главата си имаше венец от шишарки. Тя носеше в ръцете си Мисме, повита в овча кожа — същата, в която някога беше увиван и Хиулс, единствената вещ, която взехме със себе си преди години, когато напуснахме Сегеста.
Ксенодот и тиренецът извикаха от уплаха, щом ни видяха: те решиха, че пред тях са се явили някакви горски божества. Ксенодот не ме позна, тъй като си бях махнал брадата и бях накарал Арсиное да подстриже косата ми, първо, за да покажа на сиканите, че тъгувам заради раздялата, и второ, за да придобия нов външен вид. Чак когато ги приветствах. Ксенодот и тиренецът се убедиха, че сме хора, и започнаха с интерес да ни разглеждат.
Тиренецът ни каза, че сме първите сикани, които се появяват така пред тях — с цялото си семейство. Ксенодот се зарадва много на подаръците, които му дадох и които бяха предназначени за великия цар на персите. На следващата сутрин, след като преспахме около огъня, се насочихме направо към Панорм. Движехме се бавно, тъй като пътят се оказа нелек. Освен това тиренецът беше разменил наистина много стока и мулетата бяха претоварени. Наложи се да им помагаме, докато бяхме все още из горите. Арсиное не се умори много от пътя, макар да вървеше пеша. Ханна се оказа много издръжлива — през цялото време носеше на гърба си Мисме и крачеше бодро напред.
6.
Когато пристигнахме в Панорм, наоколо ни се струпа тълпа любопитни, които никога не бяха виждали подобна гледка. Те разговаряха шумно на няколко езика около нас, опитвайки се да разберат що за хора сме. Ние ги гледахме равнодушно и напредвахме бавно към пристанището, където беше корабът на тиренеца, голям бавноходен съд, само до половината с покрита палуба. Не можех да си представя как се движи в открито море, натоварен с какви ли не стоки.
Картагенските митари в Панорм се усмихнаха широко при вида на тиренеца и изразиха с жестове възхищението си от успешната търговия. Към Ксенодот те се отнасяха с дълбоко уважение. Мен ме гледаха малко накриво, тъй като носех рогатата си маска. Взираха се със страхопочитание и в Арсиное. Те не се опитаха да разговарят с нас и аз чух как един от тях каза със задоволство на другите, че е добре, дето високопоставени сикани са тръгнали да опознаят света и да научат обичаите на по-напредналите народи. Това ще е от полза за търговията, твърдеше той, което пък е само в интерес на Картаген.