Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Твърдо реших да не влизам в разговор с тях и да ги оставя да мислят, че съм сикан, който не знае езика им. Арсиное също успя да запази мълчание, но не за дълго. Щом се озовахме в дома, предназначен за знатни чужденци и предоставен от съвета на Панорм, където ни чакаха робите и слугите на Ксенодот, Арсиное се зарадва тъй много на оказаните ни от тях почести, че вдигна глава, тропна леко с крак и възкликна:
— Не ме привличат вече морските пътешествия, Турмс! Кракът ми няма да стъпи на вонящия кораб на тиренеца. Боя се не за себе си, а за Мисме. Кажи ми, Турмс, отговори ми в името на богинята, защо ни е да пътуваме до Рим, щом приятелят ти Ксенодот иска да ни придружи до Суза и да ни представи в двора на великия цар на персите, където бихме могли да водим охолен живот като представители на сиканите?
Ксенодот, който най-сетне бе попаднал в собствената си общност, заобиколен от прислуга, се беше изменил до неузнаваемост. Той бе добил тържествена осанка, гладеше самодоволно къдравата си брада, гледаше ни с хитър поглед и най-накрая каза примирително:
— Хайде да не спорим, едва сме прекрачили прага на дома. Нека първо да се умием и да намажем телата си с благовонни масла, да хапнем добре и да пийнем вино. То ще просветли умовете ни. Чак след това ще обсъждаме. Турмс, току-що научих името ти и не съм свикнал да го произнасям още, но от това, което видях досега, мога да кажа, че жена ти е по-мъдра от теб. — И ми се усмихна.
Проумях, че се беше уговорил вече с Арсиное да ме придумат да тръгнем към Йония, а оттам при великия цар в Суза. Подозирах също, че може би Арсиное е успяла вече да разкаже някои неща на Ксенодот за мен, неща, които аз не бих искал той да знае. Затуй с подигравка произнесе името ми.
Но годините, прекарани при сиканите, ме бяха научили на сдържаност. Не отговорих нищо и последвах спокойно Ксенодот към помещението с банята. Топлата вода и разтривката ми подействаха благотворно. Всички се почувствахме освежени след дългия път и настроението ни се подобри. Забелязах, че Ксенодот се вглеждаше като че ли повече в моето тяло, отколкото в бялата плът на Арсиное. Той, разбира се, се възхищаваше от красотата й, но само от вежливост. Не можел да повярва, че тя е майка на две деца, и едва ли дори и в двора на великия цар би се намерила по-голяма красавица от нея.
— Когато те гледам — обърна се Ксенодот към Арсиное, — съжалявам, че боговете са ме създали такъв, какъвто съм. Сигурен съм, че Турмс е щастлив да има толкова красива жена, дори не мога да повярвам, че толкова стройни и красиви хора като вас са представители на кривокракото и дребно сиканско племе.
За да не разгарям любопитството му, аз попитах с равнодушен глас:
— А колко сикани си виждал, Ксенодоте? Истинските сикани са стройни и добре сложени. Погледни робинята ни Ханна.
Тук Арсиное се намеси:
— Но Ханна не е сиканка. Тя е родом от Сегеста. Впрочем признавам, че сред сиканите има много силни, снажни и високи мъже.
Тя заклати лениво крака в топлия басейн, след което махна на слугите да й измият косата. Аз също се оставих да ми измият главата и да ми намачкат тялото, след това се обърнах сърдито към Арсиное:
— Кога най-сетне ще се научиш да си държиш езика зад зъбите?
Прелестите й ме отблъскваха в този миг, защото не можех да й простя това, че издаваше тайните ни пред Ксенодот. Когато се излегнахме около трапезата с ястията, раздразнението ми нарасна още повече. Двамата с Арсиное бяхме отвикнали от виното и затова се напихме прекалено бързо. Ксенодот водеше изкусно разговора така, че да издаваме все повече и повече неща.
Вбесен, станах от ложето за гости, поклоних се към луната, стиснал в ръка черния морски кон, и казах:
— Предсказанията и знаменията са по-силни от алчността ти, Арсиное! Ако не искаш да дойдеш с мен, аз ще потегля сам на път.
Ксенодот не взе присърце думите ми, а каза:
— Първо се наспи, после давай клетви.
Но аз бях прекалено опиянен от виното, затова извиках непремислено:
— Все ми е едно, Арсиное! Ако мислиш, че Ксенодот може да ти осигури по-добро бъдеще, тръгни с него! Той ще съумее да те продаде на първия знатен и богат персиец. Но помни: зад решетките на харема ти ще тъгуваш по свободата си. Тъгата ти ще бъде неизмерно по-голяма, отколкото алчността ти за разкошен живот!