Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Ай Ем му беше казал, че сделката, която бе сключил със С’Екс, е адски лоша идея. След което се беше отправил към кухнята, за да приготви пиле качаторе.
И все пак, като се имаше предвид всичко, разговорът им беше протекъл далеч по-добре, отколкото много други между тях двамата напоследък…
– Искаш ли да си купиш кокаин? Хероин?
Трез повдигна вежди и погледна към някакъв бял тип, който се беше облегнал на стената на едно студио за татуировки. Изискано.
Вече беше отворил уста, за да му каже да се разкара… когато вятърът промени посоката си и той усети да го блъсва солидна доза воня на лесър.
Това го накара да се закове на място.
– Е, от кое ще искаш? – попита убиецът.
Трез се огледа наоколо без особена причина… освен дето изведнъж вече искаше да си купи нещо, което никога нямаше да използва, от задник, който и представа си нямаше, че говори с врага.
Пристъпи в мрака и бръкна в джоба на елегантния си панталон, сякаш се канеше да извади портфейла си.
– Колко?
– За кое от двете?
Трез продължи играта, оглеждайки се наоколо, сякаш беше неспокоен. Толкова отблизо нямаше никакво съмнение, че е лесър – вонята беше много по-ужасна от човешки мъж, потил се ежедневно в някоя фабрика, без да се е къпал цяла седмица… и случайно поръсен с бебешка пудра.
И стиснал по една умряла миеща мечка под мишниците си.
– И от двете. Хей, имаш ли нещо против, ако се поотдръпнем малко по-навътре?
Убиецът се обърна и започна да изрежда цени, докато двамата навлизаха в страничната уличка край студиото за татуировки. Така и не стигнаха до частта от сделката с размяна на кеш срещу стока.
Трез без проблем овладя положението, като нападна копелето изотзад, сграбчи го за главата и завъртя рязко, така че единственото, което остана да я задържа към гръбначния стълб, беше кожата. След това улови внезапно отпуснатото тяло, блъсна го зад една купчина палети и се зае да прерови джобовете му.
Десет пакетчета хероин. Двайсетина дози кокаин… дребна работа. Около седемстотин долара в брой.
Не беше от големите играчи. Всъщност – нищо необичайно за тази част на града… ако не се броеше това, че е лесър.
Трез блъсна все още мърдащия труп на земята, извади телефона си и набра един номер. Отговориха му на третото позвъняване.
– Бъч? Здрасти, мой човек… какво става? Аха. Да. Ясно. – Погледна към лесъра и си помисли, че бавните движения на ръцете и краката му са като пъпленето на муха по перваза. – Имам едно приятелче, с което искам да те запозная. Не, не е от онези, които би искал да поканиш вкъщи на вечеря. О, да, никъде няма да отиде. Недей да бързаш.
След като затвори, погледна пакетчетата в ръцете си. Бяха белязани със символа за смърт… на Древния език.
Някой от расата търгуваше с наркотици мащабно. И работеше с лесъри.
Следващият въпрос? Кой, по дяволите, беше.
46
Наближаваше изгрев-слънце, когато Бет реши, че просто трябва да се махне от покоите. Рот все още не се беше върнал и мисълта да прекара дори само една минута с хаоса в главата си бе достатъчна, за да я накара да излезе от кожата си.
Първа спирка? Стаята на Лейла, само че Избраницата не беше там. Което навярно беше за добро, като се има предвид, че най-вероятно нямаше да прави друго, освен да ѝ досажда с въпроси за първите признаци на бременността… което би било лудост по две причини: първо, ако беше заченала, тя беше бременна от колко? Не повече от двайсет и четири часа. И второ – Лейла за малко не беше пометнала.
Така че идеята едва ли беше особено добра… при положение че Бет не искаше напълно да откачи.
Докато вървеше по коридора със статуите, реши – кухнята. Да, кухнята беше удачен избор… след като не искаше да досажда на Рот в залата с тежестите в тренировъчния център.
Той определено бе изглеждал така, сякаш има нужда да остане сам.
Докато слизаше по величественото стълбище, на Бет ѝ се струваше, че действителността се състои от две напълно отделни части. Първата беше онова, което бе пред нея – Рот и детронацията, тъжната тишина, която цареше в къщата, тревогата за бъдещето на расата. Втората част беше изцяло вътрешна и напълно физическа: подръпване в таза – дали беше вгнездяване… или наближаването на цикъла ѝ, което би означавало неуспех? Болка в гърдите – признак на зачеване… или резултат от всичкия онзи секс? Горещи вълни – остатък от хормоналния дисбаланс… или бархетът?
Единствено сериозността на положението, в което се намираха заради действията на Съвета, пречеше на вниманието ѝ да се прикове изцяло върху всяка подробност на тялото ѝ. А междувременно дълбоко в себе си дори не бе сигурна дали се надява да е бременна… или се надява да не е.