Кралят

Особено когато си спомни какво беше обещал да направи за С’Екс.

Човече, толкова се изкушаваше да приеме, че е решил проб­лема си… че стига да се грижи палачът да е щастлив, всичко ще се размине.

Ала не беше така.

Работата бе там, че непрекъснато си мислеше как би намерил изход, стига само да разполагаше с повече време.

– Някаква вероятност да търсиш мен?

Човешката жена, която стоеше пред него, имаше дълга черна коса (и нищо чудно – в готик клуб като неговия) и тяло с извивки като състезателна писта. И сигурно също толкова бързо щеше да се съгласи да я оправят. С кожата си, избелена до цвят на брашно, и кървавочервените устни тя беше мним вампир в свят на позьори, измислен персонаж, роден вероятно от дълбоко кореняща се емоционална нестабилност.

Не че той правеше обобщения, нищо такова.

– Не – отвърна на глас. – Не търся теб.

– Сигурен ли си? – Тя се фръцна пред него, показвайки кръглото си дупе. – Защото аз си струвам търсенето.

В ума си Трез виждаше единствено своята Избраница, излегната пред него, така красива и чиста.

– Съжалявам – измърмори той и се отдалечи.

След като си тръгна, оставяйки го в стаята с Ай Ем, Селена не се беше върнала повече. Когато всички бяха повикани в кухнята, за да чуят ужасната новина за краля, Трез бе очаквал да я види там. Ала не.

Искаше да отиде в планинското имение на Рив, за да я види. Бяха оставили нещата между тях прекалено неизяснени за неговия вкус, но имаше чувството, че ако сложат картите си на масата, ще се почувства още по-зле.

Тя също.

Трябваше, чисто и просто, да забрави цялата история с нея…

В другата част на помещението една от професионалните курви (брюнетка, облечена в червени кожени дрехи) срещна погледа му и той я обходи с бърз поглед.

Да, щеше да свърши работа.

Когато ѝ даде знак да се приближи, тя на драго сърце си проп­рави път през тълпата, за да дойде при него.

– Здрасти, шефе.

Мамка му, наистина, ама наистина не искаше да го прави.

– Имам един частен клиент, който ще се нуждае от специално обслужване. Интересува ли те?

– Винаги. – Тя се огледа наоколо. – Тук ли е?

– Друго място. Утре по обед. Ще изпратя още две момичета.

– Супер. Недей обаче да се хабиш с Уилоу. Напоследък е станала нетърпима.

– Ясно.

– И благодаря, че се сети за мен, шефе. – Тя се усмихна и го побутна с хълбок. – Лично ще се погрижа приятелят ти да си изкара страхотно.

Докато момичето се отдалечаваше, Трез си помисли, че може би, вероятно… да, почти сигурно… ще си издрайфа вечерята върху лъснатия черен под.

Жаден за свеж въздух, той се отправи към изхода, давайки си вид, че иска просто да види как са нещата при Айвън и новия тип при опашката отвън. А след това пое нанякъде в нощта, въпреки че беше без палто, а скъпите му обувки не бяха подходящи за хлъзгавите тротоари.

В самотата си той изобщо не беше сам – мисли за Селена, за брат му, за родителите му изпълваха пространството около него и го караха сериозно да обмисля дали да не се напие.