Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Ами да, помисли си Бет. Лесно бе да забрави, че той не беше само председател на Съвета, но и крал на симпатите.
– И не можеш да ги изхвърлиш от Съвета или нещо такова? – попита тя. – Искам да кажа, като лийдайър не можеш ли… и аз не знам, да събереш нови членове?
– Нека нашият приятел, адвокатът, ме поправи, ако греша, но доколкото разбирам, членството в Съвета се определя чрез семейството. Така че дори и да намеря основание да изритам копелетата, те просто ще бъдат заменени от други представители на същите родове… които най-вероятно ще имат същото мнение за нещата. Ала истината е, че станалото вече е факт. Дори ако можехме да сменим всички членове на Съвета, решението им си остава.
– Просто все ми се струва, че трябва да има нещо…
– Ще престанете ли най-сетне! – намеси се Рот. – Искам да кажа, не може ли да зарежем всичко това? Не се засягайте, но вече го разгледахме от всички възможни гледни точки, прочетохте това, което ни пратиха… стореното – сторено.
– Просто не мога да повярвам, че стана толкова лесно. – Бет погледна към трона. – Един лист хартия и готово.
– Страхувам се за бъдещето – промълви Сакстън. – Тяхната ценностна система не е добра за тези като мен. Нито пък за жените. През последните две години постигнахме такъв напредък… изведохме расата от Каменната епоха, а сега? Всичко ще бъде изличено, помнете ми думата.
Рот се изправи рязко.
– Слушайте, трябва да вървя.
С широки крачки той се приближи до Бет и протегна ръка, та неговата шелан да я улови и да го преведе през последните десетина сантиметра.
Тя го стори и като го притегли към себе си, наклони глава надясно, така че той да я целуне по вената, след това наляво, за да го направи и с другата, а накрая поднесе устни към неговите, за да я докосне и там.
А после двамата с Джордж си тръгнаха.
Докато го гледаше да се отдалечава, Бет изпита болка, че го вижда толкова изпит, слаб, изтощен… макар че физически то се дължеше най-вече на онова, което тя му беше сторила през периода си на нужда. Умствено и емоционално? Мнозина бяха отговорни за това.
И тя бе една от тях.
– Трябва да има начин – заяви, без да се обръща към никого.
Господи, молеше се нейният хелрен да не отива в тренировъчната зала. Последното, което му трябваше, беше още физическо усилие… Почивка и храна – ето от какво се нуждаеше тялото му точно сега.
Ала тя познаваше изражението му прекалено добре.
45
Кор никога не бе могъл да се нарече мъж на словото. Не беше просто незапознат с каквато и да било литература, а неграмотен – в най-истинския смисъл на думата… и нерядко се случваше Троу да използва думи на английски или пък на родния им език, които той не разбираше.
И все пак логично бе да се предположи, че четирите прости думички, изречени току-що – поне взети поотделно – не би трябвало да са проблем дори за някого с неговите ограничени способности.
Ала мозъкът му отказваше да ги осмисли.
– Какво каза? – попита той дрезгаво.
Докато Лейла повтаряше онова, което беше изрекла, в уханието ѝ се долавяше острият дъх на страх.
– Можеш да ме имаш.
Кор затвори очи и сви юмруци. Тялото му вече си беше превело думите ѝ и им отговаряше – мускулите му потръпваха от желание да се добере до нея, да я повали върху студената земя и да я бележи като своя.
– Не знаеш какво говориш – чу се да промълвява.
– Знам.
– Ти носиш дете.
– Аз… – Дори и със затворени очи, си я представяше как преглъща мъчително. – Означава ли това, че не ме искаш?
Преди да отговори, Кор си пое дълбоко дъх, дробовете му горяха.
– Не – простена той. – Не означава.
Всъщност винаги когато си я представеше с друг, го пронизваше болка, от която пребледняваше. И все пак, въпреки че в тялото ѝ беше посято семето на друг, той искаше да я вземе, да я има, да я задържи…
С изключение на едно.
Отвори очи и я погледна, попивайки всяка подробност от нея – красивата ѝ коса, вдигната високо, изящните черти, деликатната шия, която копнееше да почувства под устните си. Разбира се, имаше още, което да види, ала онова, което искаше да запечата в ума си, бе преди всичко лицето ѝ.
От самото начало това с нея беше лудост… от мига, в който тя му даде китката си под кленовото дърво на онази поляна и той отпи от извора ѝ, Кор беше заразен от болест.
– Искам да ми кажеш само едно. – Очите му не преставаха да обхождат лицето ѝ, претегляйки всеки нюанс на уплашеното ѝ замръзнало изражение.