Фурията на принцепса

— Ако наистина искаш мир, ако наистина искаш да спасиш живота на хората около теб, тогава трябва да се бориш с ворда. Бори се с него с всичко, което имаш. Бори се с всичко, в което ти самия вярваш. Бори се до последния си дъх — тя вдигна брадичка. — А аз ще се бия редом с теб.

Безусловно тя беше права. Той го знаеше абсолютно точно. Когато вордът приключи с канимите, той ще дойде в Алера.

Численото предимство на ворда беше огромно, но борбата с него не беше безнадеждна. Ако, разбира се, всички в Алера започнат да работят ръка за ръка.

Това беше проблемът. У дома имаше прекалено много политически игри. О, разбира се, щом алеранците осъзнаят сериозността на ситуацията, те ще се обединят — но докато го направят, вероятно ще е прекалено късно. Чичо му напразно се опитваше да предупреди Алера за ворда от години. Много алеранци възприемаха канимите като въоръжени животни. Неговите сънародници никога не биха повярвали, че канимската цивилизация е толкова голяма и развита, а следователно и нейното унищожаване нямаше да послужи като предупреждение за опасност.

Нещо повече, самият той представлява ябълка на раздора. Много граждани мълчаливо отказаха да го признаят за наследник на Първия лорд. Той придружи Варг и хората му обратно в Кания точно защото присъствието му в Алера можеше да доведе до разкол. Врани, той се беше почувствал щастлив, че няма да срещне собствените си убийци.

Гай беше мъдър и могъщ, но също така и стар. Участие в кампания от такъв мащаб щеше да изисква много усилия дори от млад човек, а старият Първи лорд очевидно не беше подходящ за тази битка. Той беше майстор на политиката, манипулациията, на критично филигранните удари, нанесени в абсолютно подходящия момент с точно необходимата сила. Той беше свикнал изцяло да контролира ситуацията.

Но войната беше друго нещо. Невъзможно е да се изчислят всички варианти. Винаги има нещо, което съсипва плановете. Доставките закъсняват или се губят. Войниците могат да се сблъскат с болести, лош терен, паразити, неизправна екипировка, враждебно време и милион други фактори, които ще им попречат да изпълнят поставените задачи. А междувременно врагът прави всичко, което иска, за да постигне основната си задача — да те убие. Никой не може да контролира такъв вид хаос. Всичко, на което можеш да се надяваш, е да останеш нащрек, да следиш всички да действат съгласувано и да бъдеш на две крачки пред провала.

Обединена Алера би имала шанс. Вероятно не много голям шанс, но ако действат правилно, те биха могли да разчитат на този шанс в своята борба. О, Гай несъмнено имаше обучението, но изучаването на книги и мемоари на стари генерали и модели на пясъчна маса беше много далече от реалността на войната. Възможно ли е застаряващият дядо на Тави да промени мисленето си толкова бързо и драстично, колкото изискваше тази война?