Фурията на принцепса

Варг с плясък съедини ръцете-лапи.

Тави поклати глава.

Прикриването на истинските намерения костваше на ворда неизброим брой същества — но в същото време той разполагаше с достатъчно войски, за да игнорира загубите.

Математиката беше предрешила изхода на войната, вероятно още месеци преди атаката срещу Шуар да започне.

— Колко е зле? — попита Тави.

— Ларарл е изпратил куриери, за да разпространи вестта, и се е окопал, за да задържи ворда възможно най-дълго. Но последните куриери са видели от върховете на скалите как ворда влиза в града. Оцелелите воини се сражават, за да забавят врага, но него го води кралицата.

Тави кимна.

— Тя ще се насочи към единственото ни средство за спасение, Молвар. И по пътя ще събира все повече и повече войски, тъй като ги води самата тя.

Варг потрепна с уши в знак на съгласие.

— Трябва незабавно да се върнем на корабите. Шуаранците може би вече са ги превзели.

— Не — каза Тави. — Ще тръгнем към хълмовете на запад от Молвар.

Ша изгледа гневно Тави, който се беше осмелил да противоречи на думите на Варг.

— Тавар — каза Варг спокойно. — В сражение на земя вордът не може да бъде победен. А на корабите няма достатъчно място дори за една десета от желаещите да напуснат Шуар. Да правим нещо различно от това да стигнем до корабите и да вдигнем платна е сигурна смърт.

Тави погледна Варг, усмихвайки се.

Варг вдигна поглед от седлото.

— Това ли имаше предвид, когато каза на Ларарл, че можеш да изведеш народа му?

— Колко пъти съм те лъгал? — попита Тави.

— Аз никога не съм те вземал в плен — отговори Варг с тъга в гласа. — А Ларарл те взе. А някои от твоя народ говорят истината само докато в някаква критична ситуация не искат да повярваш на лъжите им.

— Дори и да е така — каза Тави, — този ден все още не е настъпил.

Той кимна към жалко изглеждащите каними.

Максимус беше излязъл от своето приличащо на ступор състояние и стоеше заедно с Анаг до най-зле изглеждащия ранен, надзиравайки прехвърлянето на ранения каним в потока за изцеление с водни фурии.

— Ще ги измъкнем оттук.

Варг погледна към Тави, а после към производителите.

— Тавар, понякога си мисля, че си луд.

— С мен ли си?

Варг го погледна и Тави бе готов да се закълне, че различава някаква обида в езика на тялото на големия каним.

— Разбира се.

Тави отново му показа зъбите си.

— Радвам се, че не съм единственият.