Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Уверихме се, че тези в най-лошо състояние са получили място във фургоните, сър — докладва Ерен. — Освен това им дадохме толкова храна, колкото можеха да вземат със себе си.
Гай кимна.
— Как сме с хранителните запаси?
— Имаме достатъчно, за да храним легионите в продължение на шестнадесет седмици при нормален порцион — отговори Майлс. — Двадесет и четири седмици, ако го намалим веднага.
Никой не отговори на това и Ерен беше сигурен, че знае причината: никой от мъжете там не се чувстваше уверен, че им остават шестнадесет седмици, Първият лорд — най-малко от всички.
Враните кръжаха с дразнещи крясъци.
Ерен влезе в личните покои на Първия лорд и завари Кария Гай да стои до шкафа за напитки.
— Милейди — каза тихо и изненадано. Той направи пауза, за да й се поклони. — Моля да ме извините.
Кария, втората съпруга на Гай, беше висока, привлекателна и петдесет години по-млада от Първия лорд, въпреки че изглеждаше дори още по-млада — често срещан признак на надарен призовател на водни фурии. С дълга тъмнокафява коса и тесни, изчистени черти на лицето, тя беше облечена в синя копринена рокля с безупречна кройка и стил.
— Нима? — каза тя с леден тон. — Какво правиш тук?
— Първия лорд свърши тоника си. За кашлицата му — каза Ерен, почти без да заеква. Въпреки че имаше законно основание да е тук, той се чувстваше неудобно в ситуация да остане сам със съпругата на друг мъж в собствената им спалня. — Той ме изпрати за още една бутилка.
— Разбирам — кимна Кария. — И как е негово величество?
— Неговият лекар е… притеснен, милейди — каза Ерен. — Но той определено се справя добре със защитата на Империята.
В гласа й прозвуча лека остра нотка.
— Е, разбира се. Дългът преди всичко — тя се отдалечи от шкафа, след което се обърна да напусне покоите на Първия лорд.
Ерен побърза към шкафа и намери вратата му отворена.
Само по себе си това не означаваше нищо, но Ерен познаваше Гай. Той не беше от хората, които оставят отворени врати зад себе си. Той отвори шкафа и видя различни бутилки, старателно подредени в редове, с изключение на една. Пълната бутилка с тоника на Първия лорд стоеше леко изместена, а коркът, който я запечатваше, беше поставен неправилно.
Но кой би могъл да пипа в шкафа на Първия лорд…
Ерен се обърна и прекоси стаята с няколко дълги крачки, хвана китката на лейди Кария и я завъртя към себе си. Той заби пръсти в китката й и я изви, при което малък стъклен флакон падна от пръстите й на пода. Ерен я пусна и го взе.
— Как смееш! — изръмжа Кария и с опакото на ръката си му нанесе удар, който попадна в гърдите му и го хвърли през цялата стая.
Ерен успя да се приземи безопасно на мраморния под, в противен случай можеше да си счупи нещо. Въпреки това усиленият от фурии удар изкара въздуха от дробовете му.
— Как се осмеляваш да сложиш ръка върху мен, ти, арогантно дребосъче — изръмжа Кария. Тя обърна едната си длан нагоре и между пръстите й пламна огън. — Трябва да те изгоря жив.
Ерен знаеше, че животът му е в реална опасност, но едва можеше да движи ръцете и краката со.
— Първият лорд — изхриптя той — ме очаква да му занеса отварата.
Очите на Кария се спуснаха към гърдите му и обратно към лицето му. Изражението на лицето й се изкриви в нещо като разочарование и тя стисна юмрук, изгасяйки пламналия там огън.
Ерен също погледна към гърдите си. Сребърната монета на огърлицата му, неофициалният знак на курсор, работещ лично за Първия лорд, лежеше открито върху туниката му.
— Предполагам, че сега това едва ли има значение — каза Кария с яростен тон. Тя се обърна и с надменен вид отново се отправи към изхода.
Ерен погледна флакона в ръката си. Беше плътно запушен, пълен с около половин ширина на пръста сиво-бял прах в долната част. Почти сигурно отрова.
— Защо? — изхриптя той. — Защо точно сега?
Кария замръзна на прага и погледна през рамо с лека усмивка на устните.
— Навик — отговори тя с кадифен глас.
И излезе.
— Хелатин — определи Сиреос с твърд тон. Лекарят седеше на маса в преддверието до командния център на Гай, пред него имаше дузина стъклени флакони с цветни течности върху решетки, заедно с вече празния флакон, който Ерен беше взел от Кария. — По-точно, рафиниран хелатин.
Ерен поклати глава.
— Не разбирам. Мислех, че това е лекарство.