Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Студът проникваше през дрехите й. Или кръвта замръзваше във вените й. Или просто кръвта й беше изтекла. Няма значение, Исана имаше малко време да стигне до този мъж.
— Н-нямало е как да р-разберете дали М-максимус ще бъде талантлив п-призовател. М-мисля, че са ви задължили да отхвърлите майка му, за да се ожените. З-за силна наследственост от двете страни. За съюз с Калар и плодородните му полета.
Рокус започна да се измъква от калта, устремен към нея.
— В-вашият баща умря на Стената същата година, когато се е родил Красус. Сигурно след това сте прекарали повечето време в б-битки.
Тя кимна на себе си. Разбира се, той е трябвало да отсъства. Изучаването на изкуството на пълководеца изисква присъствието му във войската. Това е изисквало огромни усилия и отдаденост.
— Вие сте б-бил на бойното поле, когато Септимус загина. И когато майката на Макс е умряла.
— Исана, спри — умолително прошепна Рокус. Вече се беше измъкнал от калта.
Студът се прокрадна по-дълбоко, но вече по-малко я притесняваше. Исана опря глава на протегната си ръка и се опита да не затваря очи.
— И сте знаели как Макс страда от ръцете на Доротея. Но не сте можели да направите нищо. Не сте можели да го признаете като п-първороден пред Красус. Не сте можели да скъсате с Доротея и да се ожените за майка му. С-сигурно сте се опитал, но Гай не ви е позволил — тя се усмихна слабо. — Той никога не би ви п-позволил да нарушите традиционните закони на легитимността. Калар щеше да вдигне чутовен скандал в Сената. А вие сте бил млад. И приятел на Септимус. По-лесно е било да игнорира вас.
— Спри да говориш — помоли Рокус.
Исана отговори с лек смях.
— Нищо чудно, че го п-предизвикахте заради Валиар Маркус. Той не би посмял да ви откаже това признание, на което имате право. И вие бихте се зарадвали да се биете с него, ако го направи.
Рокус сграбчи дръжката на меча си.
Исана сложи ръка на китката му, стискайки възможно най-силно.
— И тогава, след като отказа на вас, той призна сина на Септимус като свободен човек. Наследник без фурии с неговото име. И то след като самият той е манипулирал Максимус да стане приятел с него. Колко ли ядосан трябва да сте бил.
Тя се наведе, отчаяно търсейки очите му. Сивото небе беше започнало да почернява.
— Съжалявам. Толкова съжалявам, че това ви се случи. Че интересите на Империята така промениха живота ви. Че сте загубили тази, която сте обичали и сте останали с тази, която сте мразели. Това не е честно, Рокус. Септимус никога не би позволил това да се случи. Но той си отиде. И ако ще има бъдеще за сина на приятеля ви, за вашите синове, за Империята, трябва да оставите тази омраза настрана.
В този момент тя вече не виждаше нищо.
— Моля ви, Рокус — помоли Исана. Знаеше, че гласът й звучи не по-силно от шепот. — Моля ви да рискувате малко. Без това няма да има нищо за никой от нас. Моля ви. Помогнете ни.
В корема й пламна огън, въпреки че тя не помръдна. Беше по-лесно да остане неподвижна. Отнякъде чу стъпки.
— Ария! — изкрещя Рокус, гласът му беше измъчен.
Студ. И мрак.
Глава 39
Шуар умираше.
Докато яздеха към корабите, Тави се убеди, че пътищата на последната свободна страна в Кания са се превърнали в гробища. Въпреки че по-голямата част от ворда, излизаща от тунела, се насочваше на северозапад, за да удари в тила на канимите, още хиляди се бяха разпръснали по пътищата. Там те бяха намерили лесна плячка в лицето на бягащи канимски семейства, докато паниката се разпростираше в провинцията. Трупове на канимски производители — техните земеделци и занаятчии — лежаха непогребани под открито небе. Разкъсаният им добитък се търкаляше до тях.
Канимите не се даваха лесно. Трупове на ворди лежаха заедно с паднали хора-вълци и на места изглеждаше, че по-многобройни групи са успели да отблъснат нападателите си. На други, вероятно с патрули от укреплението, са атакували ворда, преследвайки ги извън пътищата, оставяйки следи от смачкани хитинови черупки сред околните хълмове. И въпреки това предишните няколко дни бяха кошмар за шуаранците, изпълнени с кръв и смърт.