Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Дори с усилията на всички воини на Насаг и на двата алерански легиона, защитата около града беше доста рехава, макар да беше ясно, че шуаранците са разположили всички налични сили, за да помогнат. Постоянно пристигаха още, включително и воини, и Тави си помисли, че това са откъснали се от отряда си групи по време на битка. Приличаха на случайно заблудила се компания, която се е откъснала от големия отряд и сега случайно се натъква на тях. Броят на ранените постепенно се увеличаваше, както и шуаранската таургска кавалерия, която активно пристигаше и заминаваше.
Когато приближиха до земните укрепления, Макс приближи ездитното си животно до Тави и подсвирна.
— Извършена е много работа. Значи за това бяха вдигнати легионите?
Тави кимна.
— Имаме нужда от отбранителни позиции. Така ще спечелим време, за да могат всички тези каними и продоволствия да стигнат до транспорта.
— Транспорт? — попита Макс. — Какъв транспорт.
Тави поклати глава.
Макс въздъхна уморено.
— Тави, уморен съм. Знаем, че на целия континент има само две кралици. Вие с Варг довършихте едната, а другата е заета да командва армия недалеч до нас. Не се притеснявай, че нечие съзнание ще бъде превзето. Така че говори.
— Макс — каза Кайтай от таурга зад Тави. — Не знаем къде е майката на тези две кралици.
— А.
Макс замълча за момент. После изсумтя и каза:
— Добре. Не говори, Калдерон.
— Дуриас — извика го Тави.
Дуриас пришпори изтощения си таург.
— Да, ваше височество?
— Препусни напред и уведоми легиона, че идваме — каза Тави. — Трябва незабавно да говоря с Маркус, Насаг и Магнус. Вижте дали и Красус може да присъства. О, и Демос също.
Дуриас отдаде чест и подкара животното си в тромав тръс.
— Видя ли това, Максимус? — попита Кайтай. — Той просто изпълнява, а не хленчи и не задава глупави въпроси. Може би когато пораснеш, ще приличаш повече на Дуриас.
Макс сърдито погледна Кайтай, после отдаде чест на Тави и каза:
— Мисля, че е по-добре да отида да му помогна.
Той подкара Пържоли в галоп и настигна Дуриас. Тави чу неговото отдалечаващо се недоволно мърморене.
— Това беше грубо — каза Тави тихо, когато Макс се отдалечи.
Кайтай въздъхна.
— Ти не го видя, докато разговаряхте с Дуриас. Беше толкова уморен, че щеше да падне от таурга си. А сега е достатъчно раздразнен, за да се върне бързо и достатъчно бодро в лагера.
Тави си позволи да се облегне малко на Кайтай, усещайки тежестта на собствената си умора.
— Благодаря.
— Знам колко е важен за теб — каза тя спокойно. — И аз също го обичам, чала.
Тави пришпори собствения си таург.
— Значи го манипулира в негов собствен интерес?
— Разбира се, направих всичко необходимо, за да го защитя.
Тави хвърли поглед през рамо и срещна всепоглъщащото зелено на очите й.
— Ти ме заблуди.
Тя дори не мигна в отговор.
— Всъщност ти ме заблуди, алеранецо. Когато ми обеща, че ще бъдем заедно, а знаеше, че ще тръгнеш сам и знаеше, че можеш да умреш.
— Не става въпрос само за теб и мен. Ти не трябваше да взимаш решението да убиете кралицата, без да ми кажеш.
— Само скоростта и изненадата можеха да ни позволят да успеем. Ако ти знаеше…
— Не става дума за това и ти го знаеш.
Очите й се присвиха.
— С ворда не може да се преговаря. Те трябва да бъдат убити.
— Не го знаеш със сигурност. Не можем да го знаем, докато не опитаме.
Тя въздъхна и поклати глава.
— Алеранецо. Ти си добър човек. Но в някои случаи си глупак.
— Мечът и огънят не решават всички проблеми.
— Някои от тях не могат да бъдат решени по друг начин — отговори тя и в гласа прозвуча жестокост. — В миналото вордът почти изцяло унищожи моя народ. Сега те унищожават това, което е останало от народа на канимите. Отвори си очите.