Фурията на принцепса

— А къде са рицарите-ворди? — попита Ерен.

— Извън полезрението ни, най-вероятно се подготвят за атака — каза Гай. — Но едва ли ще са сериозна заплаха.

— Тормозеха ни чак до тук — отбеляза Ерен.

— Абсолютно вярно — каза Гай. — Но за тях престоят във въздуха изисква много енергия. Трябва да се хранят като гарганти, за да могат да поддържат мускулите, необходими за летене — и дори с петната кроач, които предварително тайно са засадили, ще им трябва още много.

Първият лорд поклати глава.

— Лошо снабдената им пехота може да се бие до известна степен. Но мисля, че рицарите им са по-скоро като кавалерия. Ограничи храната им и те стават неефективни много по-бързо. Тя ще ги запази за решителния удар.

— Имате предвид кралицата? — попита Ерен.

Гай кимна.

— Тя е ключът към цялата битка.

Той отново замълча, докато гледаха как вордът изпълва равнините по пътя към столицата.

— Толкова са много — изпъшка Ерен.

За миг очите на Първия лорд блеснаха с дива, безумна светлина.

— Все още не са тук.

Той кимна и се обърна към стоящия наблизо тръбач от легиона.

— Сигнал за атака.

Тръбачът кимна и вдигна тръбата. Чистият й звук се разнесе над притихналия град и легионите отговориха с рев.

Хиляди граждани стояха в редиците им, отзовали се, за да се борят за земята си, да покажат, че имат и задължения, получени заедно с привилегиите на званието. Сред гражданите призоваването на земни фурии беше най-често срещаният талант и сега тези граждани отприщиха фуриите си срещу ворда.

Точно пред редиците на ворда земята се издигна в хълмове и могили от камъни, които експлодираха и изхвърлиха земните фурии на повърхността. Гарганти, вълци, змии, големи кучета и непознати същества — красиви и зловещи едновременно — излязоха, изскочиха, изпълзяха и се хвърлиха в атака изпод земята, сблъсквайки се с първата вълна на чуждата орда.

В битката, която последва, имаше някаква ужасна красота. Фуриите на алеранците, като оживели разярени скулптури, се врязаха в редиците на ворда. Земните фурии, макар и не бързи, бяха чудовищно силни и трудно можеше да им се нанесат сериозни поражения — а вордите, атакуващи Алера Империя, бяха плътно един до друг. Ерен наблюдаваше как сиво-черна мраморна мечка удря с предните си лапи с методична прецизност, смачквайки по един ворд при всеки удар. Гаргант от кремък и глина проби редовете на ворда, без видимо да забави скорост, в резултат на което изпотъпка всички по пътя си. Огромна змия от пясъчник бързо се увиваше около даден ворд, смачкваше виещото същество и продължаваше напред към следващото. Земните фурии чупеха четириногите ворди като клечки, игнорирайки ответните им удари.

Бегемотите обаче се оказаха по-твърди от вордите-гущери. Ерен видя как един от тях, без дори да трепне от двата тежки удара на голямата мечка, просто се наведе в отговор и откъсна тялото на фурията от земята. Гранитът беше натрошен и напълно унищожен, а след няколко секунди трясъка на протестиращия камък стигна до цитаделата. Бегемотът разби мечката в земята, където тя остана като неподвижна купчина отломки.