Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Единствената разлика между лекарството и отровата е дозировката и времето — отговори Сириос. — Хелатинът в малки дози е стимулант. Всъщност той е част от неговия тоник. Тялото може да абсорбира малко количество без абсолютно никакви последствия. По-големи количества обаче… — той поклати глава.
— Това щеше ли да го убие? — уточни Ерен.
— Едва ли — каза Сиреос. — Поне не веднага. Хелатинът, когато се приема в по-големи количества, се отлага в мозъка, гръбначния стълб и костите. И остава там.
Ерен издиша бавно поради болезненото свиване на стомаха си.
— Натрупва се с времето.
— И потиска способността на тялото да се възстановява — каза Сиреос, кимайки. — В крайна сметка до момента, в който…
— … в който органите започват да отказват — горчиво допълни Ерен.
Сиреос разпери ръце и не каза нищо.
— Какво може да се направи?
— Вярвам, че наказанието за отравяне е смърт чрез обесване — отговори Сиреос. — Разбира се, това винаги е след процес от специална комисия, назначена от Сената.
Ерен примига към лекаря.
— А какво се случи с вашата заповед „Първото нещо е да не вредим“?
— Обичам живота — каза Сиреос с твърд поглед. — Никога не бих го отнел. Някога Кария беше моя студентка в Академията. Тя заслужава възмездието на закона за това, че използва тези знания, за да навреди на друго човешко същество. Да, бих затегнал примката около врата й със собствените си ръце.
— Но това няма да помогне на Гай — каза Ерен.
Сиреос кимна.
— Щетите, които нанася хелатинът, се натрупват с годините и са много фини. Трябваше да го търся специално, но за съжаление ефектът на отровата е много подобен на обичайните прояви на старостта.
— Самият Гай не би ли могъл да го забележи? — попита Ерен.
— Защото вече е доста възрастен и е трябвало да знае какво е усещането? — докторът поклати глава. — Част от това, което прави хелатинът, е да притъпи способността на Гай да го открие сам. Дори да беше млад, в най-добрия случай бихме могли само да потиснем действието му. А в дадения случай…
— Навик — горчиво каза Ерен. — Колко дълго е продължило?
— Поне шест години — каза Сиреос. — Като се има предвид онази идиотска работа в Калар, аз съм крайно изненадан, че той изобщо е жив и още повече — че е на крака.
— По някаква причина — спокойно каза Гай — намирам утеха да знам, че за другите остаряването не е толкова болезнено.
Ерен вдигна поглед и видя Първия лорд да стои на прага. Той се закашля със свистяща кашлица и направи гримаса, като сложи ръка на гърдите си.
— В моята отвара, казваш?
Сиреос кимна.
— Съжалявам, Секстус.
Гай прие тази новина без емоции.
— Колко време мислите, че ми е отнела?
— Не мога да кажа със сигурност.
— Това се случва рядко — каза Гай с по-строг тон. — Колко време, Сиреос?
— Пет години. Може би десет — лечителят сви рамене.
Лека усмивка трепна на устните на Първия лорд.
— Е, предполагам, че в този случай с нея сме квит.
Ерен се обърна към него.
— Сър…
Гай махна с ръка.
— Отнех й приблизително също толкова — най-добрите й години. Тя беше още дете и се заплете в игри, които не можеше нито да разбере, нито да избегне. Не искам да губя времето, което ми остава, с този въпрос.
— Сър. Това е убийство.
— Не, сър Ерен. Тази информация е само за сведение. Няма време за арести, разследвания и съд — Гай отиде до стенда с оръжия, разположени до вратата, и закопча колана си. — Боя се, че вордът вече е пристигнал.
Гай стоеше на просторния балкон и гледаше как вордът се приближава към Алера Империя. Той измърмори нещо и с помощта на фуриите на вятъра образува огромна леща, опираща в краищата на балкона, която проектира многократно увеличено изображение, щом някой се приближеше и погледнеше надолу. Всичко, което Ерен трябваше да направи, беше да застане до парапета и да погледне определен район от простиращия се долу град, при което изображението веднага се приближаваше, показвайки му външните стени, разположени на повече от една миля разстояние, с кристална чистота.
Това беше малко смущаващо и предизвикваше странно чувство на световъртеж. Сигурно така се е чувствал принцепса на борда на кораба. Ерен си напомни за в бъдеще по-малко да се подиграва на дискомфорта на Тави.