Зимата на света [bg]

III

Дейзи бе изминала дълъг път, но се беше въртяла в кръг. Когато изпратиха Лойд във Франция, тя беше сломена. Пропусна възможността да му каже, че го обича — дори не го беше целунала! Друга възможност можеше и да не се появи. След Дюнкерк бе официално съобщено, че е изчезнал в битка. Това означаваше, че тялото му не е било открито и разпознато, но и че същевременно не е бил регистриран като военнопленник. Най-вероятно бе мъртъв, разкъсан на неразличими парченца от някой снаряд, или пък лежеше, незабелязан, под развалините на разрушена селска къща. Тя плака дни наред. През следващия месец се навърташе в Тай Гуин с надеждата да чуе нещо повече, но не се получиха други новини. Тогава започна да изпитва вина. Пълно беше с жени в нейното положение, че и по-зле. Някои трябваше да се изправят пред перспективата да гледат две или три деца без мъж, който да издържа семейството. Нямаше право да изпитва съжаление към себе си, само задето мъжът, с когото смяташе да изневери на съпруга си, е изчезнал. Трябваше да се вземе в ръце и да свърши нещо смислено. Съдбата не желаеше тя да е заедно с Лойд — това бе ясно. Вече имаше съпруг и той всеки ден рискуваше живота си. Каза си, че е длъжна да се грижи за Бой. Върна се в Лондон. Отвори къщата в Мейфеър, доколкото можеше с малобройната прислуга, и я превърна в приятен дом за Бой, когато е в отпуск. Трябваше да забрави Лойд и да бъде добра съпруга. Може би дори щеше да забременее отново. Много жени постъпваха на военни работи — в Спомагателните женски части към авиацията; други вършеха селскостопанска работа в Женската териториална армия; други служеха без заплащане в Доброволната женска служба за оповестяване на въздушни нападения. Тук обаче работата беше малко; а и Таймс публикуваше читателски писма с оплаквания, че бездруго службата за оповестяване е просто загуба на пари. Войната в континентална Европа явно беше приключила. Германия победи. Европа беше фашистка от Полша до Сицилия и от Унгария до Португалия. Никъде нямаше битки. Според слуховете британското правителство беше обсъждало условията на мира. Но Чърчил не сключи мир с Хитлер и през лятото започна Битката за Британия. Първоначално цивилното население не бе засегнато кой знае колко. Заглушиха църковните камбани — звънът им трябваше да извести за очакваното нахлуване на германците. Дейзи следваше указанията на правителството и постави кофи с пясък и вода на всички стълбищни площадки за в случай на пожар. От тях обаче нямаше нужда. Немската авиация бомбардираше пристанищата с надеждата да пререже пътищата за снабдяване на Британия. После се прехвърлиха на военновъздушните бази и опитваха да унищожат Кралската авиация. Бой летеше на Спитфайър и се сражаваше с неприятелските авиатори в небесни сблъсъци под погледите на зиналите фермери от Кент и Съсекс. В едно от редките писма до вкъщи той гордо съобщи, че е свалил три немски самолета. В продължение на седмици нямаше отпуск и Дейзи си седеше сама в къщата, която бе изпълнила с цветя за него.