Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Значи, Гарсия Гомес първо отива навън на терасата и счупва гръбнака на Ериксоновото куче. Възсяда псето и прерязва гърлото му — предположи Бекстрьом.

— След това отново влиза в къщата и когато минава покрай Ериксон излива гнева си върху черепа му със същото оръжие, което е използвал срещу кучето. Може би просто е бил бесен, в най-общия смисъл на думата, понеже псето на Ериксон очевидно е успяло да сдъвче крака му — продължиха Ниеми.

— Разбира се, разбира се — съгласи се Бекстрьом. — Кучешките косми по оръжието на престъплението се озовават в главата на Ериксон, дотук съм съгласен. Но каква работа има той там, по дяволите? Защо отива при Ериксон посред нощ? Като се имат предвид предишните им взаимоотношения, Ериксон би трябвало да се хвърли към алармения бутон в момента, в който Гарсия Гомес позвъни на вратата му.

— Нали не смяташ, че този, който е убил Ериксон по-рано същата вечер, се е обадил да се отчете на Гарсия Гомес и тогава той пристига, направо влиза в къщата и предава един последен поздрав, така да се каже — възрази Стигсон.

— Това въпрос ли е? — попита Бекстрьом и впери поглед в по-младия си колега.

— Да. Какво мислиш за това?

— Не — отвърна Бекстрьом и поклати глава. — Дори Гарсия Гомес не е толкова луд.

— Съвсем друга е работата — продължи той. — А онази измама? Какво става с нея, Надя?

— Не се притеснявай за това — каза Надя. — Той, естествено, отрича, но това едва ли ще му помогне. Според Лиса, тя може да повдигне обвинение срещу него още днес.

— Добре — каза Бекстрьом. — А той има ли някакво алиби? За времето на убийството на Ериксон, имам предвид?

— Най-малкото никой не му е давал такова. Засега отказва да отговаря на каквито и да било въпроси. Съпругата казва, че е отсъствала от събота до понеделник. Никакви разговори, и на компютъра няма нищо, няма и съсед, който да може да свидетелства, че той си е бил у дома.

— Нека да не прибързваме — каза Бекстрьом и въздъхна. — Може пък просто да е излязъл и да е пъхнал червената си роза в грешната ваза.

— Това не го разбирам — каза Надя. — Какво искаш да кажеш?

— Това е метафора — каза Бекстрьом. — После ще ти обясня — добави той и сви рамене.

— Имам предложение да го разпитаме отново. Да му обясним как стоят нещата и ако не иска да разкаже къде и с кого е бил, може без проблеми да си остане в пандиза. Хем вестниците ще имат за какво да пишат — заключи Бекстрьом.

— Добре — каза Аника и впери поглед в Бекстрьом. — Какво друго имаме? Онази шарена носна кърпа? Намериха ли нещо по нея?

— Кръв от Ериксон, сополи и най-вероятно слюнка от още един неизвестен дарител, който липсва в регистъра — каза Ниеми.

— Моля? — попита Стигсон, който имаше вид на току-що изпуснал нишката. — Още един? Какво искаш да кажеш, Петер?