![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Роле Столхамар — усмихна се Хонкамеки. — Как е той впрочем? Засичам го, кажи-речи, всяка седмица на конните надбягвания с двуколки във Вала, но от известно време не съм го виждал всъщност.
— Все още е във форма, доколкото знам — каза Тойвонен и сви рамене. — Ако се окаже, че последната на Фредрик случайно е една от нашите, може би не е зле да я приберем.
— Хорски приказки — кимна Хонкамеки. — Чух те — добави той.
— Хорски приказки — съгласи се Тойвонен.
— Нещо друго, с което да не мога да ти помогна?
Имаше още едно нещо според Тойвонен. Да помогне за изясняването на онази въпросителна, която се състоеше в това дали Гарсия Гомес със сигурност се е появил на мястото на престъплението след малко повече от четири часа след убийството на Ериксон. Дали той по време на това посещение е прерязал гърлото на кучето на Ериксон и е използвал възможността да сплеска черепа на стопанина му на излизане. И без малко да бъде прегазен от едно такси, веднага след като е излязъл на улицата.
— Гарсия Гомес без съмнение е луд, така че и отгоре, но да е чак толкова луд, наистина не съм очаквал. Каква работа има той там, по дяволите? Не намерихме билетчета за редене на опашка пред вратата на Ериксон, ако мога така да се изразя.
— Страхувам се, че точно по този въпрос не мога да ти помогна — каза Хонкамеки и поклати глава. — И аз съм също толкова озадачен, колкото и ти, така че ще трябва да правим предположения. Вероятно той е искал да размени открито няколко думи с адвокат Ериксон и не е имал никаква представа, че някой друг е запушил устата му само няколко часа, преди той самият да се появи в дома му.
— И на мене ми мина през ум тази мисъл — каза Тойвонен. — Като се има предвид обаче, че вероятността за това е около нула процента, я отхвърлих. Но оценявам доброто ти желание.
— Няма защо — каза Хонкамеки и отпи от бирата си. — Това, с което вероятно ще мога да ти помогна, е регистрационният номер на онзи сребрист „Мерцедес“, който търсите.
— Кога ще можеш да го направиш? — „Най-после“, помисли си Тойвонен и кимна.
— Възможно най-скоро — отговори Хонкамеки. — Работя здравата по въпроса, ако може така да се каже.
113
Всичко, което се случваше с него сега, беше свързано всъщност не с него, а с Омар, мислеше си Ара. От една седмица неговият живот минаваше през ръцете на Омар и всеки път, когато се случваше нещо по-значимо, то започваше по един и същи начин. Иззвъняваше един от всичките мобилни телефони на Омар. Той, изглежда, имаше по един във всеки джоб и всички бяха с различни сигнали. Омар отговаряше с обичайното кратко измърморване. Преминаваше на арабски, от който Ара почти нищо не разбираше, и след най-много минута разговорът приключваше. И след това незабавно започваха да се случват неща. Както сега.
— Тръгваме — каза Омар и се усмихна. — Изглежда, че всичко е уредено.
Още двама от помощниците на Омар стояха пред къщата и чакаха, когато те излязоха на улицата. Точно тези двамата Ара не беше виждал никога преди и като се имаше предвид видът им, най-вероятно щеше да бъде и последният път, в който той се срещаше с тях. Не че бяха неприятни в някакъв смисъл, но имаше нещо в очите им, което подсказваше, че не са дошли само за да пообщуват и да си прекарат приятно.
— Това са Али и Али — каза Омар и се усмихна широко. — Али и Али, трябва да признаеш, че е много удобно. Те ще ни откарат до последната спирка, преди да стане време да се махнеш оттук. Освен това те носят и паспорта ти.
Отпътуваха с две коли. Али Първи тръгна напред, като беше сам в колата, а някой и друг километър зад него се движеше Али Втори с Омар и Ара на задната седалка.
— Вие бихте могли да бъдете сиамски близнаци — каза весело Омар и подаде на Ара новия му паспорт. — Съгласи се, че е хубав. Всичко, което трябва да научиш, е името и малко предистория. Ще се занимаем с това после.
„Във всеки случай е достатъчно добър, така че шведът, който седи на граничния контрол да не забележи никаква разлика“, помисли си Ара и кимна.
— Самир — каза Ара и кимна. Шведски гражданин, като него самия, ако се съди по фамилията, от Иран, като него самия. „Би трябвало да мине“, каза си той.
— Можеш да бъдеш напълно спокоен, приятелю — увери го Омар. — Това не е нещо, което сме намерили на улицата. Може да се разчита на този брат, който пожела да ни помогне.
— Билети, хотел, останалите неща?