Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Естествено, тя се нацупила престорено, но Окаре ѝ обяснил, че трябва да замине за известно време, за да налее малко разум в главата на един проклет адвокат, който се е държал не много добре с един негов стар приятел по-рано същата вечер.

— Така ли казва тя?

— Да, а тя не е някоя обикновена мърла, така че можем да ѝ вярваме — каза Хонкамеки.

— Ако правилно съм разбрал, Гарсия Гомес се обадил, за да каже, че Ериксон очевидно се е отнесъл зле с един от старите приятели на Окаре?

— Отговорът е да — потвърди Хонкамеки. — Което, на свой ред, означава единствено, че нито Окаре или Гарсия Гомес, нито старият приятел на Окаре може да са имали представа, че Ериксон е хвърлил топа няколко часа по-рано.

— Този, който се е обадил на Гарсия Гомес, да му се оплаче от Ериксон — каза Тойвонен — имаш ли някаква представа кой може да е бил той?

— Отговорът е не — каза Хонкамеки. — Ако това може да бъде някаква утеха за теб, още не сме тръгнали да проверяваме. Имаме други неща, които са значително по-важни, ако мога така да се изразя. Нали знаеш как стоят нещата с такива като Окаре. Жонглираш, като през цялото време много от топките са по необходимост във въздуха, а ние разбрахме веднага, че това не беше топката, която ни интересуваше.

— Съгласен съм с теб — каза Тойвонен и кимна. — А номерът на колата?

— След като Окаре си обул панталоните, последвали прегръдки и целувки, а навън на улицата чакал един сребрист „Мерджан“. Гарсия Гомес излязъл от колата, за да говори с Окаре. Какво са си говорили, тя, разбира се, не могла да чуе. После Окаре седнал зад волана и те потеглили. Това е първият път, в който този автомобил се появява в нашите издирвателни операции, за сведение. А също така и единственият път. Когато Окаре се връща в три часа през нощта, той пристига с такси.