![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Радвам се да го чуя — каза Бекстрьом и вдигна тост с първата за деня водка. — Според мен е важно обществеността да знае за това. Важно е за демокрацията, ми е мисълта. Обикновените, почтени хора имат правото да знаят какви ги вършат такива като Ериксон, искам да кажа.
— Злато, Бекстрьом, злато — въздъхна неговият обеден компаньон.
116
След срещата с Хонкамеки, Тойвонен се върна в полицейския участък в Сулна, където почти веднага потъна в мрачни мисли, вместо най-накрая да направи нещо по въпроса с растящата купчина хартия на бюрото му. От една страна, неговият приятел Хонкамеки със своите тайни колеги хем знаеха прекрасно къде се намират и Окаре, и Гарсия Гомес, хем бяха наясно с какво са се захванали те, защото най-вероятно са успели да внедрят информатор в тяхното обкръжение.
От друга страна, той самият и всички негови сътрудници ги търсят цяла седмица и останаха без крака от тичане, защото си нямаха и понятие от уменията, които колегите им притежаваха. Въпреки че всички те работеха в една и съща организация, шведската полиция.
Тойвонен седя на бюрото твърде дълго, като през повечето време въздишаше и клатеше глава и тъй като в края на краищата не можеше да направи нищо, за да промени положението, в което се беше озовал, най-накрая реши да си направи една разходка до дома, до кметството в Спонга. Пътят до там беше почти десет километра и най-малко един час бързо ходене, но това малко го притесняваше, освен това ходенето беше чудесен начин да въведе ред в мислите, които се въртяха в главата му.
На път към къщи той спря, за да хапне нещо в един малък италиански ресторант. Жена му беше отишла да види родителите си на север, в Норланд, и тъй като готвенето беше нещо, към което почти не проявяваше интерес, най-добре беше да се погрижи за тази подробност сега.
Освен това, той използва възможността, да се възнагради с втората си бира за деня.
Веднага щом влезе у дома си, той пусна сауната, а после седна да гледа новините по телевизията в компанията на още една бира. Жена му се обади и те поговориха известно време, като си казаха всички онези неща, които хората, все още женени след повече от двайсет години съвместен живот, се очакваше да си кажат.
— Връщам се утре — каза съпругата. — Пази се, малкият ми, и не пий твърде много бира, докато ме няма.
Комисар Тойвонен обеща да направи, както заръча тя, вече му беше домъчняло за нея, целувки и прегръдки и да кара внимателно.
След това той проседя в сауната повече от час и потвърди своя произход. Изпи още една студена бира и се опита да мисли за неща, различни от жената, за която беше женен.
Малко след десет той се върна обратно пред телевизора, за да гледа дневните надбягвания V75 по един от спортните канали, и едва беше успял да се отпусне на дивана, когато някой позвъни на вратата му. Хонкамеки, помисли си Тойвонен, тъй като те имаха специален сигнал за звънене, когато си ходеха на гости.
Хонкамеки беше облечен като за работа на терен, гащеризон, ботуши и бронежилетка, а на улицата чакаше паркиран един от цивилните бусове на оперативните подразделения, в който зад потъмнените прозорци сигурно седяха още облечени като него хора.
— Искаш ли една бира? — предложи Тойвонен и поклати бирената кутия, която държеше в ръката си.
Не — каза Хонкамеки и поклати глава. — Тъй като аз и момчетата минавахме наблизо, реших да се отбия и да ти дам онзи автомобилен номер, за който говорихме.
— Е, винаги мога да ти отделя пет минути — въздъхна Тойвонен и вдигна рамене. — След това те влязоха във всекидневната и седнаха пред телевизора, чийто звук Тойвонен изключи, но остави картината, защото имаше да проследи един купон, който все още не беше излязъл, независимо от факта, че вече беше дошло време за петата гонка.
В неделя вечерта на 2 юни Фредрик Окаре се появи в дома на последната си жена, за да пообщуват по обичайния начин, след което останаха да лежат в леглото ѝ още няколко часа, докато телефонът му иззвъня и той отговори с традиционното изръмжаване, превърнало се в нещо като обичай за такива като него.
Докато все още мърмореше едносрични думи в слушалката, той се измъкна от леглото и започна да си облича дрехите, но като се имаше предвид, че скоро щеше да удари полунощ, а той беше обещал на компаньонката си да закусят заедно на следващата сутрин, тя разбра, че трябва да се е случило нещо, което беше хем непредвидено, хем не и съвсем незначително.
— Тя, разбира се, попитала — каза Хонкамеки. — Според Окаре той и Анхел трябвало да се заемат с неотложна задача.