Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Как е положението? — попита Хонкамеки. — Разбрах, че търсиш Окаре и неговото момче Гарсия Гомес, а също и някакъв скапан таксиджия, който не иска да изпълни гражданския си дълг. Поправи ме, ако греша.

— Слушам те — каза Тойвонен. „Най-после“, помисли си той, тъй като Хонкамеки беше човек, който подхождаше към задачите си също толкова сериозно, колкото и той самият, и никога не пилееше времето си за най-общи утешителни думи.

— За протокола имам един обикновен въпрос — започна Хонкамеки. — Доколко сте сигурни, че са очистили Ериксон в десет без четвърт вечерта?

— Напълно сигурни — отвърна Тойвонен. — Разговарях с Ниеми, за сведение, така че не ми го е втълпил Бекстрьом.

— Удар с тъп предмет по главата? От това ли е умрял?

— Да — каза Тойвонен.

— В такъв случай можеш да отпишеш Окаре като извършител — каза Хонкамеки. — Зарежи го. Той има алиби, което е също толкова добро, колкото и това на Гарсия Гомес. Дори още по-добро, ако питаш за мнението ми.

— За какъв период го има обаче?

— За цялата неделна вечер на 2 юни от осем часа вечерта. Най-малко до полунощ, в нощта срещу понеделник, 3 юни — поясни Хонкамеки.

— В такъв случай мисля, че би било добре, ако можем да се срещнем.

— Да се видим след половин час на обичайното място — предложи Хонкамеки.

— На обичайното място — съгласи се Тойвонен.

Речено, сторено. „Обичайното място“ за тези двама братя беше една английска кръчма, която се намираше на няколко пресечки от голямото полицейско управление на „Кунгсхолмен“. Веднага след като обедната суматоха преминеше, заведението се превръщаше в място, което можеше да предложи уединението, необходимо за поверителни разговори. По това време на деня на бара седяха само неколцината редовни клиенти и си бъбреха помежду си и с обръгналия барман на заведението. Ако човек седнеше в сепарето, в най-вътрешната част на заведението, се намираше най-малко на десет метра от най-близкото ухо, на което не му влизаше в работата какво се говори. Също толкова дискретно беше и осветлението, подът беше застлан с мокет, а какво повече му беше нужно на човек за този вид разговори? Евентуално по една бира за всеки от събеседниците, като се има предвид, че часът вече беше минал два следобед и че лятото най-после беше дошло.